Според изследването и през март общественото мнение запазва песимизма си за развитието на страната, за дейността на държавните институции и недоверието си в политическите партии и техните представители. Положителните оценки за управлението остават на равнището от януари-февруари, но под критичната за генериране на политическа и стопанска стабилност граница от 20 на сто. Нещо повече, през март кризата на доверие в институциите и политическия елит допълнително се задълбочава. Леко се увеличава оптимизмът за развитието на страната (от 15 на 20 на сто), но по-съществен ръст бележи песимизмът (от 51% до 61%). Показателно е, че позитивните оценки започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите привърженици на правителството - пенсионери и жители на селата.
В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и правителството. Одобрението за работата на кабинета се запазва в рамките на 19% срещу 55% неодобрение. Положителните оценки за дейността на премиера Орешарски също са непроменени спрямо февруари - 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%. Доверието в парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков - 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.
Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира.
Президентът Росен Плевнелиев получава одобрението на 27%, срещу 37% критични оценки. Леко се разтваря ножицата между позитивни (26%) и негативни (29%) мнения за работата на главния прокурор Сотир Цацаров. Положителен баланс запазва единствено омбудсманът Константин Пенчев - 29% одобрение и 27% неодобрение.
Като цяло българските държавни институции не успяват да преодолеят кризата в общественото доверие към тях, която рискува да се задълбочи допълнително с изостряне на напрежението около наближаващите евроизбори.
Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало.
Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както в ляво, така и в дясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.
В ляво БСП стабилизира позициите си (15,2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им - по 17% доверие. Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно, по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация. Разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори, рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете в тази част от спектъра.
Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където Атака е най-силният говорител по темата. Към момента тя не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3,6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.
Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март личният рейтинг на Н.Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията - на 5,2%. ББЦ остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си.
ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6,5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила. Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%), който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП.
В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17,5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция. Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%.
През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си - 5,1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия. Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията. Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия.
Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5,88%, очертава интригите около изхода от предстоящите евроизбори.





Коментари


Виж всички 7 коментара















"Възраждане" ще внесе предложение за отлагане на присъединяването ни към еврозоната с година
2026 г. ще бъде годината на Огнения Кон - година на смели иновации и глобални промени
Изтеглят сухо мляко от пазара заради открити бактерии Bacillus cereus в производствена линия
20-годишната варненка Тея Николова е плувкиня №1 на България за 2025 г.
Слави Трифонов: Ние, чалгарите, сме като котките - имаме по 9 живота
ЕС въвежда 3 евро мито върху малки пратки от Китай
EK: Решенията за влизането на България в еврозоната остават в сила
Полицейски кучета показаха умения при зрелищна демонстрация във Варна
Канят варненци на Коледно карнавално бягане с награди
Варна: С 2 млн. евро от туристическия данък стимулират авиокомпании за превоз на туристи
Президентът Румен Радев започва консултации за съставяне на правителство
Мащабно генетично проучване показва какво наистина разделя и обединява 14 психиатрични разстройства
Парламентът прие с пълно мнозинство оставката на кабинета „Желязков”
Новият украински „мирен план“ предвижда членство в ЕС най-късно до 1 януари 2027 г.
Джони Деп продуцира първата англоезична адаптация на „Майсторът и Маргарита“
Турската лира за първи път се обезцени до 50 турски лири за евро
Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде спрян превантивно за отстраняване на дефект
Шест нови щатни бройки ще бъдат разкрити в дом за възрастни „Гергана“ във Варна
Без ток във Варна и областта днес ще са...
Когато бюджетът не е приет навреме: процедура, практика и избрани исторически случаи в България
Кубрат Пулев защитава титлата си тази вечер срещу Мурат Гасиев









RSS Новини