1521 г. — Фернандо Магелан пристига на Филипините, пресичайки Тихия океан.

1769 г. — Френският мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен Мало.

1792 г. — Извършен е атентат срещу краля на Швеция Густав III, който умира 2 седмици по-късно.

1802 г. — Създадена е американската военна академия Уест Пойнт.

1907 г. — Съставено е 29 Правителство на България, начело с Петър Гудев.

1911 г. — Иван Гешов става министър-председател на България.

1913 г. — След обединение на няколко по-малки варненски футболни клуба е създаден СК Тича, като датата се приема и за дата на основаването на ФК Черно море.

1917 г. — Приключва Февруарската революция и е създадено Временното руско правителство.

1925 г. — Изменен е Законът за защита на държавата.

1935 г. — В нарушение на Версайския договор Нацистка Германия въвежда всеобща военна повинност, а германските въоръжени сили получават името Вермахт.

1939 г. — В кралския дворец в Прага Адолф Хитлер обявява Бохемия и Моравия за германски протекторат.

1945 г. — Втората световна война: Британската авиация извършва масирана бомбардировка на германския град Вюрцбург — за 20 минути са разрушени 90 % от сградите и загиват над 5 000 жители.

1963 г. — При изригване на вулкана Агунг на остров Бали (Индонезия) загиват 11 000 души.

1978 г. — Самолет Ту-134 на БГА Балкан катастрофира край селата Тлачене и Габере, извършвайки редовен полет София-Варшава, при което загиват 73 души - 27 българи, 39 поляци и 7-членния екипаж.

1978 г. — Премиерът на Италия Алдо Моро е отвлечен от лява терористична групировка и по-късно убит.

1988 г. — Ирано-иракска война: Град Халабджа в Ирак е атакуван от режима на Саддам Хюсеин с бойни отровни газове, в резултат на което загиват 5 000 кюрди.

1994 г. — Йозеф Моравчик става министър-председател на Словакия.

1995 г. — Норман Хагард става първият американски астронавт, стъпил на съветска орбитална станция.

1995 г. — Мисисипи става последният американски щат, който ратифицира 13-ата поправка в Конституцията, забраняваща робството.

1998 г. — Папа Йоан Павел II поднася извинението на Ватикана за мълчанието на Римокатолическата църква по времето на Холокоста през Втората световна война.

2001 г. — Съгласно статистиката във Великобритания, това е единственият ден между 1993 и 2002 г., в който не е регистрирано самоубийство.

Родени на 16 март

1687 г. — София-Доротея фон Брауншвайг-Люнебург, кралица на Прусия († 1757 г.)

1750 г. — Каролин Хершел, британска астрономка от германски произход († 1848 г.)

1751 г. — Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ († 1836 г.)

1774 г. — Матю Флиндърс, британски мореплавател и изследовател († 1814 г.)

1789 г. — Георг Ом, германски физик († 1854 г.)

1794 г. — Ами Буе, френски геолог († 1881 г.)

1839 г. — Рене Сюли Прюдом, френски поет, Нобелов лауреат († 1907 г.)

1853 г. — Хайнрих Кайзер, германски физик († 1940 г.)

1859 г. — Александър Попов, руски учен († 1906 г.)

1868 г. — Максим Горки, руски писател († 1936 г.)

1873 г. — Михаил Чаков, български революционер († 1938 г.)

1877 г. — Реза Шах Пахлави, ирански шах († 1941 г.)

1879 г. — Григор Чешмеджиев, български политик († 1945 г.)

1884 г. — Александър Беляев, руски писател († 1942 г.)

1892 г. — Сесар Вайехо, перуански поет († 1938 г.)

1900 г. — Менча Кърничева, българска революционерка († 1964 г.)

1911 г. — Йозеф Менгеле, германски лекар, военнопрестъпник († 1979 г.)

1912 г. — Патриша Никсън, Първа дама на САЩ 1969 - 1974 († 1993 г.)

1913 г. — Димитър Тишин, български писател († 1992 г.)

1915 г. — Кунихико Кодаира, японски математик † 1997 г.)

1918 г. — Фредерик Рейнс, американски физик, Нобелов лауреат през 1995 г. († 1998 г.)

1920 г. — Денчо Знеполски, деец на БКП, партизанин, военен деец † 1989 г.)

1920 г. — Иван Гайдарджиев, български актьор

1922 г. — Вела Пеева, българска партизанка († 1944 г.)

1926 г. — Джери Люис, американски артист

1927 г. — Владимир Комаров, съветски космонавт († 1967 г.)

1932 г. — Методи Андонов, български театрален и филмов режисьор († 1974 г.)

1937 г. — Янко Динков, български футболист и треньор

1940 г. — Бернардо Бертолучи, италиански режисьор

1948 г. — Маргарет Вайс, американска писателка

1952 г. — Алис Хофман, американска писателка-->

1953 г. — Ричард Столман, американски активист за свободен софтуер

1953 г. — Изабел Юпер, френска актриса

1955 г. — Бруно Барето, бразилски режисьор

1967 г. — Лорън Греъм, американска актриса

1970 г. — Михаил Христов, български футболист

1976 г. — Джу Чън, китайска шахматистка

1976 г. — Силвия Трендафилова, българска журналистка

1985 г. — Делян Маджаров,български политолог, политик и PR

1990 г. — Александър Методиев, български футболист

1986 г. - Светозар Кнезовски , български актьор