България няма да признае резултатите от референдума в Крим, заяви за Дойче Веле външният министър Кристиан Вигенин. И добави, че макар все още да има надежда за мирно решение на конфликта, отношенията с Русия вече няма да са същите.

България и Германия нямат различия по отношение на кризата в Украйна. София подкрепя и ще съдейства за осъществяване на германската идея, която предвижда създаване на Контактна група за директни преговори между руските и украинските власти. Ако обаче Русия не покаже готовност за компромиси, на Европейския съюз ще му се наложи да вземе решения, свързани с евентуални санкции - нещо, което не желае никой нито в България, нито в Германия, каза за Дойче Веле българският външен министър Кристиан Вигенин в края на еднодневната си визита в Берлин, където той проведе разговори с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер.

"Нямаме друга алтернатива освен дипломацията"

Докъде ще стигнат действията срещу Русия - това зависи най-вече от самата нея. Българската страна се надява дипломатическите усилия да постигнат резултат, защото "нямаме друга алтернатива освен дипломацията", подчертава министър Вигенин. По думите му всичко друго означава военна конфронтация, а едва ли някой е готов на такава стъпка. Проблемите все още могат да се решат на полето на дипломацията, като се отчетат притесненията и интересите и на руската страна, убеден е министърът. В тази връзка той уверява, че ЕС може да даде гаранции на Русия, че ще бъдат спазвани правата на рускоезичното малцинство в Украйна. България също е заинтересована от това, тъй като в Украйна живее и значително българско малцинство.

"Струва ми се, че в момента Русия се опитва да разреши тези проблеми по един по-скоро конфронтационен начин", казва Вигенин и допълва, че има и друг път, стига да е налице волята да се тръгне по него - в диалог и с поемане на конкретни ангажименти от страна на украинското правителство и ЕС.

Нова Студена война?

Дрънкането на оръжие в региона е демонстрация на сила, която няма да помогне, казва министър Вигенин. Според него изпращането на американски бойни самолети за военни маневри в Полша е свързано с опасенията на балтийските републики за тяхната сигурност. Илюзорно е да се смята, че един американски боен кораб, навлязъл в Черно море, може да представлява някаква заплаха за Русия и руския Черноморски флот. В случая става въпрос за отдавна планирани маневри и много скоро този кораб отново ще напусне Черно море. "Не искам да се създава впечатлението, че и България по някакъв начин участва в демонстрацията на сила по отношение на Русия", подчертава Кристиан Вигенин.

Що се отнася до опасенията за възможно завръщане на Студената война, българският външен министър смята, че това не е реалистично. "Светът днес е различен, а Студената война не може да се повтори в мащабите от преди", казва той. Ясно е обаче друго - че оттук нататък отношенията с Русия, поне за известен период от време, няма да бъдат същите.

"България няма да признае резултатите от референдума в Крим"

На въпрос дали двете страни в конфликта си дават сметка къде преминава червената линия, която не бива да бъде прекрачвана, българският външен министър отговаря така: "За съжаление за нас остава загадка какви са крайните намерения на руската страна. Докато за Украйна е ясно, че иска да запази суверенитета и териториалната си цялост, което е желание и на международната общност, можем само да гадаем какво цели Русия", посочва Вигенин и уточнява, че според него една от целите на Русия е очевидно присъединяването на Крим.

"За нас това е неприемливо", посочва в тази връзка министърът и припомня, че предстоящият референдум за бъдещето на Крим не е признат нито от украинските власти, нито от ЕС и неговите партньори. Затова този референдум сам по себе си може само да констатира някакви реалности на място, но не и да бъде основание за присъединяването на Крим към Руската федерация. ЕС категорично няма да признае такова решение, защото на практика това би означавало насилствена промяна на границите. "По начина, по който се организира това допитване, не виждам никакво основание България да признае резултатите от него", изтъква външният министър.

За българо-германските отношения

Отвъд кризата в Украйна, на разговорите в Берлин с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер българският външен министър е изразил надежда, че германската позиция за членството на България и Румъния в Шенген скоро ще претърпи развитие. "За да се промени отношението на Германия, ние сме готови да си сътрудничим с Федералната република, за да докажем, че всяко по-нататъшно отлагане вече не е целесъобразно", посочва Вигенин.

Друго важно сътрудничество е по линия на социалната политика и отварянето на германския трудов пазар. Цивилизовано и без излишен драматизъм - така българският външен министър определя начина, по който се разрешават и обсъждат проблемите, свързани с отварянето на германския трудов пазар за български граждани. Като пример той посочва установяването на много добри контакти между социалните министерства на двете страни. "Лично аз съм амбициран да покажа, че можем да направим много повече с Германия", казва министърът.

По време на разговорите в Берлин окончателно е бил решен и въпросът за размяната на дипломатически имоти, върви се и към изчистване на някои наследени от предишни правителства проблеми на германския бизнес в България. "Виждам желание и основание за активизиране на двустранното сътрудничество. А Германия може да разчита, че в наше лице ще има един сериозен и стабилен партньор в Югоизточна Европа", уверява българският външен министър. Той се надява, че до края на 2014 година, когато се навършват 135 години от установяването на дипломатически отношения, министър Щайнмайер ще посети България. За последен път германски външен министър е бил в България през 2007 година - впрочем отново Франк-Валтер Щайнмайер, който тогава заемаше същия пост.