Предизборната битка в левицата е сред водещите теми на вестниците във вторник.

„Няма пряка връзка между евроизборите и стабилността на парламента и правителството. Това каза лидерът на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев на Национална среща „Открито управление" в отговор на въпрос на главния редактор на „Труд" Иван Михалев дали тези евроизбори ще са лакмус за оцеляването на управляващата коалиция.

"17 евродепутати е общият брой на българските представители, които ще изпратим в Европейския парламент, казвам го, за да има малко мярка в претенциите. Никой не пада под двама евродепутати, даже има заявки и за по 3 - 4. България няма 30 евродепутати, понякога се притеснявам дали ще остане място за поне един от БСП, като им гледам заявките. БСП се стреми да спечели доверието, така че да бъде първа политическа сила." - в. „24 часа".

„Президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) обяви, че ако листата на АБВ привлече само 30 000 гласа на предстоящите евроизбори, повече с политика няма да се занимава.

Заявлението беше направено пред журналисти в Шумен по повод интервю на шуменския депутат и зам.-председател на БСП Димитър Дъбов, в което твърдял, че АБВ ще има не повече от 25-30 000 гласа. "Ако обаче вземем повече от прогнозата на Димитър Дъбов, той да поеме ангажимент да излезе от политиката. Той и без това няма бъдеще като политик, но поне да излезе с чест в резултат на изгубен облог", каза Първанов.

Той имал информация, че именно Дъбов е бил инициатор за последното решение на НС на БСП за изключването им или т.нар. констатиране на самоизключването. Първанов подчерта, че действията на "Позитано" са, за да се засили страхът, който се поддържа във всички структури на БСП, в лявото, в админстрацията - страх, който трябва да разколебае всеки, които мисли различно..." - в. „Труд".

„Политиката в България все повече започва да се превръща в средство за облагодетелстване и разрешаване на лични проблеми вместо тези на хората. Ние ще се опитаме да реабилитираме политиката и да я върнем към функциите, за които тя е създадена. Това каза пред журналисти и симпатизанти на АБВ в Шумен Георги Първанов, съобщиха от пресцентъра на АБВ.

Според него свидетелство за думите му се явява начинът, по който се управляват някои от водещите партии в страната. „Много неприятно е в 21 век да превърнеш една партия със 120 години история в първата частна партия. Много неприятно е, когато гледаш на партийните членове и избирателите като на крепостни", посочи той..." - в. „24 часа".

„Румен Петков: АБВ може да стане партия

При това решение на БСП нищо чудно АБВ да се превърне в партия. Това заяви в сутрешния блок на Нова тв бившият вътрешен министър и бивш червен депутат Румен Петков, който беше един от изключените от пленума на БСП в края на миналата седмица.

Да, решението е противоуставно, но ние (БСП) сме майстори на техническите хватки - при недостатъчен кворум ще вземем решение, че е достатъчен и ще решим, че половината гласували на Националния съвет в полза на някакво решение също е достатъчно. Не забравяйте, че от 185 души на пленума в петък (7 март) само 85 гласуваха за това, което поиска ръководството на БСП, посочи Румен Петков.

В един от вестниците на г-н Пеевски излиза дословно онлайн дискусията на АБВ. Как се случва това? Отделно твърдя, че от IP адрес от Министерски съвет има извършено подслушване на лични пощи. Нека премиерът да си провери - може да се окаже първият министър-председател, при който се извършва това, подхвърли Петков..." - в. „Сега".

"Първанов направи груба политическа грешка. Всеки президент, който се опита да прави политически проект, след като е бил президент, отива в забвение. Нека да оставим Георги Първанов в историята. Там той има достойно място." Това заяви зам.-министърът на земеделието и председател на младежкото обединение в БСП Явор Гечев пред "Нова телевизия".

В общественото пространство битува мнение, че БСП се занимава прекалено много с АБВ, но аз мога да кажа като човек "отвътре", че това не е така, посочи Гечев. Ние сложихме ясни линии, протегнахме ръка към хората от АВБ, имаше и партийна санкция за сваляне на доверието и се каза ясно, че ако се продължи с подобен проект, който е партиен и различен от БСП, с ясно намерение да участва в избори със свои листи, което на практика е игра срещу БСП, то следва изключване, каза още той.

Когато тръгнеш да правиш политически проект, с който играеш срещу собствената си партия - какво може да се очаква тогава, попита Явор Гечев..." - в. „Дневник".

Предизборните процеси в дясното пространство също във фокуса на всекидневниците.

„Ако в другите страни на Европа евроизборите са битка за Европа, то у нас става въпрос за битка за България, каза по БНТ номинираният за водач на листата на ГЕРБ Томислав Дончев. С този факт той аргументира своето съгласие да оглави листата.

Дончев каза, че би бил по-полезен в страната, но евентуален отказ да приеме предложението щял да бъде предателство. В отговор на въпрос бившият кмет на Габрово и министър каза, че не следи с вълнение кои ще бъдат неговите опоненти.

Дончев изтъкна, че най-важното е ГЕРБ да направи добра кампания, с ясни цели и послания, като се организират срещи с максимално много хора. Като най-големия проблем към днешна дата депутатът посочи липсата на политическата легитимност на властта..." - в. „Дневник".

„Синьо единство: ГЕРБ носят политическата вина за разцеплението на десницата

Платформата за единна дясна партия представлява опит да бъдем катализатор на обществото, което да доведе до обединение на дясното. Това заяви лидерът на Синьо Единство Христо Панчугов в предаването „Лице в Лице" по bTV.

Причината за напускането на СДС е именно намесата на ГЕРБ, каза още той. „ГЕРБ носят много тежка политическа вина за разцеплението на десницата. Липсата на траен политически субект в дясното позволи на ГЕРБ да се намести", заяви Панчугов. Той посочи, че Петя Ставрева и партията „Обединени земеделци" не са част от тази платформа, но в платформата участват бивши нейни членове, които са били изключени преди от партията..." - в. „Труд".

„Няма да позволя някой да определя с кого аз мога да преговарям и с кого не, заяви Пан(чугов. Платформата, която подписахме, днес обединява хора, които споделят общата цел - това да има единна дясна партия, коментира още той.

По думите му Синьо единство са били изключени от Реформаторския блок. „На нас ни казваха - „вие не сте се явявали на избори и затова не може да определяте политиката на реформаторския блок", добави Панчугов..." - в. „24 часа".

„Нямаме проблем с нареждането на листата за предстоящите европейски избори, увери на пресконференция днес лидерът на ДСБ и говорител на Реформаторския блок Радан Кънев...

На въпрос кой е личният му фаворит за водач на листата, Кънев посочи двама души - лидерът на "Движение България на гражданите" и бивш еврокомисар Меглена Кунева и евродепутатът от ДСБ Светослав Малинов. По думите му блокът трябвало да изпрати в Брюксел най-доброто, което България има, за да се бори със заплахата да бъде непълноценен член на Европейския съюз..." - в. „Дневник".

Попълването на състава на ЦИК също е сред темите на всекидневния печат.

„Ден преди крайния срок, в който граждански организации могат да предлагат кандидати за новата Централна избирателна комисия (ЦИК) - 11 март, две сдружения вече издигнаха кандидатури - на юриста и изпълнителен директор на Института за модерна политика Ивилина Алексиева и на изборния наблюдател Стоил Стоилов, предложен от Асоциацията за реинтеграция на осъдените лица.

Алексиева е сочена и за най-вероятния председател на ЦИК. Председателят на комисията, изготвила новия Изборен кодекс, Мая Манолова (БСП) неведнъж коментира, че ще настоява пред партията си новият председател да е номиниран от граждански организации. Източници от БСП посочиха, че все пак ще изчакат всички предложения на неправителствения сектор, но Алексиева им се струва най-подходяща. Тя председателства Обществения съвет към парламентарната комисия за взаимодействие с гражданското общество, ръководена от Мая Манолова. Участваше и в двата обществени съвета към комисиите, изготвили новия Изборен кодекс. Била е член на ЦИК от 2005 до 2009 г., както и експерт, сътрудник и директор на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в Министерството на извънредните ситуации в кабинета "Станишев".

През миналото лято в левицата обсъждаха номинацията на бившия конституционен съдия проф. Емилия Друмева за председателския пост в ЦИК. Според депутати от БСП обаче Друмева е отказала и е по-вероятно да оглави Обществения съвет към новата комисия...

Стоил Стоилов е дългогодишен изборен наблюдател, също участник в двата Обществени съвета към комисиите, изготвили новия кодекс. Бил е консултант при провеждането на избори към ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейската комисия.

По-рано днес от ГЕРБ обявиха, че ще подкрепят за член на ЦИК социолога Цветозар Томов, издигнат от неправителствени организации, но официално засега информация за кандидатурата му няма. Пред "Дневник" Томов, който е и член на Гражданския съвет към Реформаторския блок, коментира, че ако стане член на ЦИК, ще се наложи да напусне съвета, за да изпълнява безпристрастно задълженията си..." - в. „Дневник".

„ГЕРБ ще подкрепи номинацията на Цветозар Томов за член на ЦИК от гражданската квота, съобщиха от партията. Кандидатурата на социолога, който е част от Гражданския съвет на Реформаторския блок, още не е официално издигната от нито една неправителствена организация. Томов бе един от най-активните критици на ГЕРБ по време на управлението на кабинета "Борисов". "Подкрепяме номинация на Томов като гарант за честност и прозрачност на предстоящите избори", пишат още от партията. Засега още не е ясно кой ще го издигне..." - в. „Стандарт".

„Граждански организации отказват да номинират кандидати за ЦИК

Попълването на ЦИК става все по-трудна задача. Неправителствени организации отказват да номинират свои кандидати за комисията заради кратките срокове. Асоциация "Прозрачност без граници" обяви вчера, че малкото време не прави процедурата "публична, прозрачна и освободена от политически пристрастия". "Създава се усещането за формално привличане на представители на гражданското общество за допълнителна легитимация на процеса и на състава на ЦИК", казват от организацията. В правилата, които депутатите одобриха на 7 март, е записано, че НПО могат да предлагат номинации за членове на ЦИК до днес включително - т.е. общо три работни дни. Освен това номинациите се правят от парламентарните групи или от отделни депутати, а срокът за това е четвъртък. Кандидатите ще бъдат изслушани на 12 март..." - в. „Сега".

Вестниците поместват публикации и за инициирания от ГЕРБ референдум за изборните правила.

„561 528 подписа за провеждане на референдум за изборната система по въпросите, формулирани от президента Росен Плевнелиев през януари, събра инициативен комитет на шествие в столицата.

Според закона парламентът е задължен да свика национално допитване до 3 месеца, ако това поискат 500 хиляди граждани. Тепърва обаче предстои проверка за автентичността на подписите.

Инициативата потегли малко след 16 ч. от входа на Софийския университет по жълтите павета към сградата на бившия партиен дом, където подписите бяха внесени.

Чуваха се скандирания "Оставка", "Референдум", "Мая, преброй ги!" и "Валидни са!".

На шествието бяха професорите Георги Близнашки, който е и председател на комитета, Александър Кьосев, Георги Каприев и Калин Янакиев, които подкрепяха студентската окупация през есента минала година..." - в. „Стандарт".

„В акцията се включиха и представители на ГЕРБ, членовете на ръководство Румяна Бъчварова и Томислав Дончев както и административния секретар Цветомир Паунов.

Време е управляващите най-сетне да се вслушат в гласа на гражданите, каза пред журналисти проф. Близнашки. И посочи, че проверката на подписите от ГРАО не би трябвало да отнеме много време. "Даваме им срок 7-10 дни, който смятаме, че е разумен", каза още Близнашки.

След внасянето на подписите Близнашки цитира проучване, според което над 75% от хората искат референдум заедно с евровота в края на май. Затова най-разумно би било референдумът да е тогава..." - в. „Дневниик".

„До мен достигна информация, че се готвят провокации с подписката за референдума. Затова, за всеки случай, ще съберем повече от необходимите подписи". Това написа лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в профила си във фейсбук.

Вчера Борисов предаде на Георги Близнашки над 500 000 подписа в подкрепа на референдума за изборните правила, събрани от партията.

„Срещнах се с председателя на Инициативния комитет за провеждане на референдум за изборните правила проф. Георги Близнашки. В централата, в присъствието на колеги, предадохме на проф. Близнашки над 500 хиляди подписа, какъвто ангажимент ГЕРБ пое пред комитета и българските граждани", обясни в неделя лидерът на ГЕРБ." - в. „Труд".