От дебюта през 1990 на режисьора на "Диригентът" Павел Лунгин с „Такси-блус” са изминали 24 години, но режисьорът продължава с тънък психологически щрих да прави кино, в което кожата ти настръхва. Както в първата му работа, така и в последната, зрителят се сблъсква с личността на създаващия музика. И ако в „Такси-блус” личността на музиканта-джазмен Алекси се удря в разбитите идеали на съветското общество, то в „Диригентът” – знаменитият диригент Петров трябва да преодолее егото си на баща-авторитет, за да направи жизнен избор. Верни на качествени селекции отново в отдел "ИЗКУСТВО"-Регионална библиотека - Варна ще Ви предложим интересна лектория с акценти към последната творба на режисьора в модула ни "Съвременно руско" кино. Домакините съвместно със сдружение за международен културен мениджмънт "Морско синьо" и един от най-страстните лектори, посветила се на киноистория: Елица Матеева-модератор на събитията съобщиха за Moreto.net, че очакват варненци при вход свободен - 22 март (събота) от 10.00.

Поводът да се създаде "Диригентът" (2012) е интригуващ. Съвременната сакрална оратория „Страсти Матфею” от руския епископ Иларион впечатлява режисьора и той взема решение да направи филм. Запознава се с автора на ораторията и му споделя, че под въздействие на музикалното произведение ще напише сценарий, в който и самата музика ще присъства. Така се ражда „Диригентът”. Филмът започва с фрагмент от ораторията. Под звуците на „Евангелско блаженство” камерата запечатва небето над Йерусалим, после попада в тъмното, плъзга се по спящото тяло на диригента, чува се сигнал от факс. Следва новина-събитие, а после и други странни истории.

Снимачният екип попада в Йерусалим на Рождество. Оркестърът и хорът изпълняват без помощта на фонограма произведението на епископ Иларион. Още по-любопитното е, че актьорите, които играят солистите в оркестъра пеят наистина своите партии.

В Йерусалим на гастрол пристига оркестъра на Петров, който изпълнява „Страсти Матфею”, но всъщност Петров попада в Йерусалим, защото трябва да погребе сина си. Младежът преди 10 години напуска дома, бащата-диригент отказва да му помага финансово. Непосредствено след поредния отказ да му съдейства с пари, идва и факсът от Йерусалим за самоубийството на Саша.

Латвийският актьор Владас Багдонас (любимецът на театралните режисьори Никрошус и Жолтак) играе изключително ролята на диригента. Докато усвои навиците на ръководител на оркестър, близо три месеца той наблюдава диригент в реални условия на работа. Изненадата настъпва, когато по време на снимки и самото изпълнение на кулминацията в ораторията, Лунгин го сюрпризира с факта, че трябва да дирижира оркестър и хор, които изпълняват на живо произведението.

Моят филм не е нещо особено, приемете го с простодушие. Нужно е само да разтворите сърцата си...” Павел Лунгин