НОИ извади поредната тъжна статистика, според която един осигурен у нас вече издържа повече от един пенсионер. Данните на осигурителния институт сочат, че работещите са с почти 600 000 повече от представителите на третата възраст. Но пък не малка част от заетите работят временно или на непълно работно време. Това означава, че внасят осигуровки върху суми, много под средния осигурителен доход и не за цяла година, пише в. Сега.

След преизчисляване на броя на осигурените към пълна заетост се оказва, че той драстично намалява, показват цифрите на НОИ. Негативната тенденция е от години, като само през 2008 г. условният брой осигурени на пълен работен ден успява леко да надвиши броя на пенсионерите. Тежката демографска ситуация не се е променила и през 2013 г., въпреки отчетените с над 50 000 повече осигурени. През 2013 г. вноски са правили 2 710 502 души, от които 220 000 са се самоосигурявали. Година по-рано осигурените са били 2 659 190. В края на м.г. НОИ отчита 2.18 млн. пенсионери. Това означава, че т.нар. коефициент на зависимост, който отчита колко пенсионери се падат на 100 осигурени, е бил около 80%. При преизчисляване на броя на осигурените с работно време, които са около 2.5 млн. души, на базата на 8-часов работен ден и цяла година заетост обаче те се оказват едва около 1.95 млн. При тези сметки двама работещи на четири часа, които получават по 300 лв., се броят за един с доход от 600 лв. Средният осигурителен доход на самоосигуряващите се пък е едва 443 лв., тъй като 90% от тях се осигуряват на минимума от 420 лв. Ако те се осигуряваха върху доход от 650 лв., колкото е средният за всички осигурени, същият принос към системата би дошъл от едва 140 000 души, вместо отчетените 220 000. Още 200 000 българи пък изобщо не се осигуряват, тъй като заетите в България според НСИ са около 2.9 млн.

Фактът, че стотици хиляди българи на практика се оказват осигурени на непълно работно време или изобщо не внасят пари в системата, потвърждава прогнозата на Световната банка, че около 30% от българите няма да имат пенсионни права през 2050 г., а още 20% ще могат да разчитат само на частична пенсия заради недостатъчен осигурителен стаж. Преди дни Световната банка представи поредния си тежък доклад за пенсионните системи в страните от Нова Европа и Централна Азия, сред които е и България. В него се прогнозира, че без да бъдат предприети смели пенсионни реформи сега, може да се стигне до бъдещи съкращения на пенсионните обезщетения. Според банката повечето пенсионни системи вече са достигнали своята "зрялост" и е малко вероятно броят на осигурените лица да бъде разширен поради застой и спад на населението в трудоспособна възраст. "Пенсионните системи вече не са в състояние да обещават все по-щедри компенсации на все по-нарастващ брой пенсионери. Увеличаването на продължителността на живота, резкият спад на раждаемостта и засилването на емиграцията допринесоха за поставяне под заплаха на достъпността на много пенсионни системи", твърди вицепрезидентът на СБ по въпросите на намаляването на бедността и икономическото управление Ана Ревенга.

В доклада се препоръчват реформи, които да доведат до получаване на пенсия единствено за периода, през който хората наистина не могат да работят. "Обикновено това е през последните 15 г. от живота им", обясняват експертите. През 2012 г. мъжете у нас са получавали средно пенсия 19 г. и 6 месеца, а жените - 25 г. За страните от двата изследвани региона мъжете получават средно пенсия 18 г., а жените - 23 г. и 6 месеца. Преди препоръките бяха да се достигне съотношение между осигурителен стаж и години за получаване на пенсия 2 към 1. Това означава, че при 40 години осигуряване пенсия може да се получава 20 г. Според статистическите данни очакваната продължителност на живот след 65 г. в България за мъжете е под 15 г., а за жените - малко над 20 г.

Освен да се повишава възрастта за пенсиониране, от Световната банка предлагат и насърчаване на по-дългото оставане на пазара на труда. Това според нейните експерти може да стане чрез осигуряване на възможности за постепенно пенсиониране, като например по-възрастните хора да работят на непълно работно време срещу частична пенсия, да се инсталират увеличителни стъкла върху компютърните екрани и да им се осигуряват ергономични столове. Всички тези удобства би трябвало да повишат производителността на труда на възрастните. Ефективното използване на застаряващата работна сила изисква и преразглеждане на системите за образование и обучение на възрастни.