Арменската апостолическа православна църква “Свети Саркис” е една от туристическите дестинации във Варна. Това каза за Радио „Фокус” – Варна Антраник Шакариян, председател на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква в България и председател на Църковното настоятелство на храма във Варна. Хиляди туристи от Турция, Гърция и Румъния посещават храма не само през летните месеци, но и през цялата година. Интерес към църквата има и от страна на студентите. Арменската апостолическа православна църква “Свети Саркис”, както и училището към нея, са обявени за паметник на културата. Във Варна (Одесос) арменците са дошли преди 1000 години. Това били пришълци от Крим, Бесарабия, Полша, чиито предци са били от Шорот, Нахичеван, Вахреван. Арменска църква във Варна е имало още през XVII век. За това свидетелстват надгробните плочи, с които е постлан светият олтар. Те датират от 1677, 1695, 1775 г. Мястото, където е строена църквата, някога е било градско гробище. Предишната църква е била във вид на дървен параклис, който изгаря при неуточнени обстоятелства. Само година по-късно на нейно място е построена вече нова, каменна църква. Съграждането започва по инициатива на тогавашния народен първенец на Варненската арменска колония, Хаджи Саркис Хайрабедян. По това време протойерей е бил отец Хаджи Харутюн – смел духовник с библейска брада, много добър езиковед, историк. За строежа на храма било необходимо съгласието на местните турски власти, защото по това време в града нямало българска църква. Според тогавашните законови изисквания и тези на корана църквата е построена дълбоко под земята и е оградена с висока ограда. Изграждане на камбанария било абсолютно недопустимо. Дворът на църквата бил около 5000 кв.м. Строежът бива завършен много скоро и на 25.01.1844 г. тя била осветена. По-късно, вече през 1910 г., е направен първият основен ремонт. За това свидетелства ктиторският надпис на Саркис Хайрабедян, където се споменава, че строител е бил Абраам Калфа. Достроява се камбанарията, много преди това е съборена високата стена (ограда). През 2002 г. по инициатива на църковното настоятелство, с помощта на бизнесмени, организации и частни лица, храмът е бил обновен, камбанарията е реставрирана изцяло през 2006 г.