Повечето от панелните блокове във Варна спешно се нуждаят от саниране, алармираха специалисти. Болшинството от панелките са строени около 60-те години, а допустимият експлоатационен период е 50 години. На практика те са на ръба на жизнеспособния си период, а някои дори са го минали, коментира Нели Георгиева, управител на варненска фирма за недвижими имоти. По думите й най-новите панелни жилищни блокове в морската столица са тези в „Кайсиева градина” и около „Електрон”, които са вдигнати през 1985-1986 г. Панелките в централната градска част и в „Чайка” са изграждани през 60-те години, а тези в „Младост” и „Възраждане” около десетилетие по-рано.

Преди време бе реализиран пилотен проект, но след това се забрави. Сега хората санират, но частично, сочат наблюденията на специалистите. Същевременно, за да се удължи животът на една сграда, трябва да се подменят и всички ВиК-мрежи, съобразно европейските изисквания. Неоправдани са се оказали и очакванията, че процесът ще се улесни с приемането на Закона за етажната собственост. Считаше се, че той ще помогне, защото утвърждава регламент, но той е трудно изпълним за големите блокове, коментира Георгиева.

Въпросът е обсъден по време на среща на Националното сдружение „Недвижими имоти” с представители на община Варна, каквато през последните 15 години не е имало. От местната администрация са заявили, че имат виждания и обмислят възможностите за саниране на панелните блокове.

На срещата е станало ясно още, че се подготвя актуализиран списък на сградите в лошо състояние с историческа ценност. Идеята е да се пристъпи към реновиране на имотите с общински средства, ако собствениците им не ги поддържат. Съгласно Закона за историческото наследство общината може да наложи ипотека за изразходените за ремонта средства, а ако собственикът не я покрие, да продаде имота.

Това би решило много проблеми в централната градска част. Собствениците на архитектурните паметници трябва да разберат, че не могат да искат безумни пари за имотите си, а да ги държат в състояние, в което могат да убият човек, посочи Нели Георгиева. Стъпка в тази посока е и проектът за възстановяване на автентичната фасада на сградата на ДСК на ул. „Преслав”, която от години се руши, а на покрива й дори поникна дърво.