Тежки времена се задават за пазара на труда. В следващите 45 години изразът “Няма кой да работи” ще придобива все по-буквално звучене. До 2060 г. българите в трудоспособна възраст (20-64 г.) ще се стопят с около 45%, а всеки трети ще е в пенсионна възраст, ако се запазят сегашните критерии. В същото време децата ще намаляват. Такава картина очертава реалистичната прогноза за населението на България на Националния статистически институт (НСИ).

Като цяло сегашните 7,2 млн. българи, живеещи в страната, ще намалеят до 5,3 млн. души, или с около 25%. Още по-негативно развитие очертава прогнозата, направена при допускания, че в следващите десетилетия социално-икономическите процеси у нас ще бъдат неблагоприятни. При подобен сценарий населението на България ще се свие до 5,173 млн. души.

Последствията от застаряването и намаляването на населението ще нанесат тежък удар върху пазара на труда и ще повишат драстично разходите на пенсионната система, освен ако не бъде направена поредна реформа за повишаване на пенсионната възраст.

Трудещите се намаляват

Данните на националната статистика красноречиво говорят за необходимостта от подобен ход. В момента хората в трудоспособна възраст са около 4,4 млн., или 61% от общото население. До 2060 г. броят им ще се свие до 2,6 млн., а делът им ще е под половината от всички българи.

Въпросът откъде ще идват парите за пенсии ще продължава да тежи с все по-голяма сила. През 2060 г. се очаква населението над 64 години - над сегашната пенсионна възраст, да надхвърли 1,772 млн. души, или 33%. Сега делът им е около 20%.

В същото време делът на подрастващите, които са и бъдещите работници, ще продължава да намалява. В момента младите до 19 г. са 1,315 млн. Очакванията са, че през 2060 г. децата ще намалеят с над 400 000.

Тежката демографска ситуация беше обсъдена от учени от БАН вчера. Като мярка за насърчаване на раждаемостта те предложиха правителството да преустанови плащането на детски добавки “на калпак”. Според тях трябва да се въведе механизъм, който да позволи най-нуждаещите се да получават повече пари. Нужни са и специални финансови стимули за образовани родители с повече деца. В момента детски вземат семействата с месечен доход до 350 лв., а сумата е еднаква за всички - 35 лв. за първо дете и 50 лв. за второ.

Необразовани безработни

Учените акцентираха и върху проблемите на пазара на труда. Сред най-острите са неефективното използване на работната сила и продължителната безработица, при която хората губят квалификацията си, отбеляза доц. Кремена Борисова. Тя цитира данни на социалното министерство, че до 2020 г. работните места за хора с ниска квалификация ще намаляват. В същото време се очаква този тип работници да стават все повече. И сега те са значителен дял от безработните - близо половината от регистрираните в бюрата по труда. За да се реши проблемът, са необходими стимули за фирмите, които инвестират в обучението на работниците си. Трябва да се работи за преодоляване на стереотипите сред бизнеса. Те ограничават наемането на майки с деца и хора в предпенсионна възраст.

543 000 българи са емигрирали

Над 543 000 души са емигрирали от България в периода 1990-2011 г. Това съобщи проф. Пенка Ангелова от БАН. Най-голям наплив от напускащите страната е имало в първите години на прехода.

До 2000 г. в чужбина са заминали 324 000 души. В следващите години емигрантската вълна отслабва. Това не трябва да е повод за оптимизъм, защото хората продължават да напускат страната, при това при намаляващо население, каза Ангелова.

Тя отбеляза, че в първите години на прехода за чужбина са заминавали повече мъже, а мотивът им е бил да печелят повече пари. Сега обаче тенденцията се е обърнала - последните данни показват, че 54% от емигриралите са жени. “Много от тях са по-възрастни. Тъжното е, че стават слугини или гледачки на стари хора. Те напускат семействата си и се отделят от децата си”, каза Ангелова. Тя цитира данни, според които 27% от младите българи (20-34 г.) имат желание да емигрират.

Статистиката на НСИ показва, че през 2012 г. изселилите се от България са само с 2512 повече от дошлите да живеят у нас. За сравнение през 2007 г. ножицата между двете групи е била два пъти по-голяма в полза на напускащите. В статистиката обаче влизат само официално деклариралите пред властите, че сменят страната, в която живеят.

Възрастните служители са най-лоялни

Служителите над 55 години показват най-голяма ангажираност към работодателя си. Това показват данните за България от международното проучване на Aon Hewitt. Подобни са резултатите за всички страни от Централна и Източна Европа.

По-възрастните работници в България обаче водят в класацията. Става въпрос за поколението на т. нар. бейби бумъри (родени в периода 1946-1964 г.). Повечето служители над 55 години са “отборни играчи”. Те държат на кариерните възможности, на комуникацията, на репутацията на компанията, но и на признанието, което получават за труда си, показва изследването. За разлика от тях родените между 1965-а и 1978 г. са по-скоро индивидуалисти и разчитат най-вече на себе си. Най-трудно се мотивират най-младите служители (родени след 1979 г.). Представителите на това поколение са влезли на трудовия пазар в годините на финансов бум и са свикнали да получават моментално признание и възнаграждение. Плюсовете им са, че могат да вършат няколко задачи едновременно и имат добри технически способности, казват авторите на проучването.