Проф. д-р Анелия Клисарова е родена във Варна.

През 1986 година завършва медицина в Медицинския университет във Варна с награда “Златен Хипократ”.

През 2004 г. е избрана за ректор на Медицинския университет, а през 2008 г. получава и втори мандат.

Народен представител от парламентарната група на “Коалиция за България” в 42-рото народно събрание.

Има над 90 публикации в научни списания. Владее немски, английски и руски език.

- Министър Клисарова, много амбициозни закони и реформи обещахте, но кога ще се случат. Ето, последната е - всички деца с таблети или преносими компютри в клас. Кога техниката ще е в училищата?

- Стратегията за информационни и комуникационни технологии в училищата е доста амбициозна. Но ще се случи, така мисля. Ако забелязвате, повечето от стратегиите, които излизат от Министерството на образованието, са подплатени с план за действие. В случая тази е разчетена на три етапа, а ключовите инвестиции са планирани за през тази и следващата година. За 2014 г. са планирани 15 млн. лева и с тях ще се изгради единна високоскоростна оптична мрежа. Тя ще свърже всички регионални инспекторати по образование, висшите училища, научните центрове. Чрез нея всички наши структури ще имат връзка помежду си, ще ползват база от общи данни и най-вече ще се сложи край на хартиения документооборот.

Вторият момент е изграждането на безжичната мрежа в училищата. В момента с такава разполагат 25 на сто от тях. Целта ни е такава да има в още 25% от училищата. След това ще се изгради актуализиран образователен портал, в който ще бъде качено учебното съдържание. Ще започнем от природо-математическите науки. Така няма да има старо съдържание на новите технологии. Това е планирано за тази и за 2015 г.

- Пишете нови учебни програми и планове в момента?

- Експертите вече работят. Те ще важат и за хартиения вариант на учебниците. Базата е една, тя ще гарантира общообразователния минимум за всички. Ще направим и национална електронна платформа за обучение на учениците и учителите. През 2016/2017 г. ще се развие втората част от стратегията, която е за мобилност и сигурност. И тук идва най-новото. Обучението няма да е-обучение, както сме свикнали да го наричаме сега. То ще е м-обучение, или мобилно обучение, което и сега съществува в някои държави. Всеки ученик с мобилното устройство, с което разполага, ще може да има достъп до училищната система, до националната платформа с база данни и да я използва при подготовката на своите уроци. Учителите - също. Те ще използват огромния обем от данни за теле- и видеообучение. А третата фаза, която сме кръстили “Универсалност и устойчивост”, ще се случи през 2018/2020 г. с въвеждането на виртуални класни стаи и лаборатории.

- Не разбрах през коя година според записаното във вашата стратегия всеки ученик ще е с таблет в училище? През 2020 г. - като изградите всички връзки?

- Мисля, че през 2020 г. ще има по-модерна техника от таблети. Само да уточня нещо много важно. През септември учениците няма да започнат да учат по нови учебници и програми. В момента ние само ги работим. Нови учебници и нови програми ще има, когато стане факт законът за училищното образование.

- А какво се случва с него? Никой не е виждал проекта му. Да не би да чакате да минат изборите, за да не предизвикате вълнение с реформите, които сте подготвили?

- Ако можехме да наваксаме 8 месеца за 8 години... много бих искала. Много труден закон! Има много теми, по които няма консенсус. Той и затова не е приеман до този момент. Ако беше толкова лесно, предишното управление, което имаше мнозинство, щеше да го гласува. Но тогава самото управляващо мнозинство не е стигнало до консенсус. Работим, събираме информация и мнения на експерти. Има и нещо друго, което трябва да направим. Предлаганите реформи до момента са съобразени с националната стратегия за образование, гласувана от парламента за периода 2006-2015 г. Сега сме 2014 г. Стратегията е остаряла. Животът се променя, не може да налагаме стара философия.

- Ще подготвите първо нова стратегия, която да бъде приета от парламента, и после закон - така ли да ви разбирам?

- Много е трудно да правим всичко едновременно в една консервативна система - стратегия, закон и т.н. Причината не е, че идват избори. Ако от избори на избори си сменяме стратегиите и мисленето, горко за децата ни. Не искам да е така. Няма да променям нито стратегия, нито закон заради избори. Искам да има нещо работещо, което да не зависи от политическата конюнктура. Това е за доброто на нацията. Ето защо все още обсъждаме промените. Най-важното е да намерим механизма, който да подобри масовото образование за нашите деца. Подчертавам, масовото. Знаем, в момента има елитни ученици, невероятни олимпийци, които печелят медали. И същевременно България е на 45-о място в PISA (б.р. - международни тестове за грамотност). Е, явно има грешка, за да не може тези умни деца да ги реализираме на по-предни места. Трябва да направим така, че децата да имат реален достъп до качествено образование, да няма значение в кой клас и в кое училище на страната си. Трябва да могат да получават еднакви знания, еднакво качество. Това е много трудно. На първо място, за да решим този въпрос, е най-важна фигурата на учителя. Учителят не е достоен само ако преподава в немска или във френска гимназия. И сега има изключителни професионалисти по селата и малките градчета. Нашата цел е да изработим такива законови механизми, с които да мотивираме учителите да работят качествено, независимо къде се намират. Търсим различни модели - от финансови до повишаване на квалификацията. На второ място - системата е пропуснала да работи през последните години с родителите. Семейството и неговото отношение към образованието е изключително важно. Нашата задача е да убедим родителите, че образованието е ценност и те трябва да я представят като такава на своето дете. На трето място е участието на децата в учебния процес. Не просто да наизустяват знания, а да виждат ползата от тях за реалния живот. Ако успеем в тези три момента и внедрим модерните технологии до 2020 г., както и новите учебни планове, ще изпълним целите.

- Кои са конфликтните точки при дебатите за промените в средното образование? Преди дни казахте, че не одобрявате разделението на гимназията на два етапа - до Х клас и ХI-ХII клас? С какво друго не сте съгласна?

- Не можах да разбера философията на тази промяна. Не е въпросът аз да съм съгласна, решението ще се вземе след обществени дебати в парламента. Но не разбирам какво получава ученикът с това, че завършва Х клас. Защото така пише в конституцията? Да, пише. Но в случая не е достатъчно. Защото в VII клас ученикът получава документ за основно образование и с него избира да продължи към професионалното обучение. В ХII клас получава диплома и отива във висше училище. А какво получава в Х клас - кое го мотивира да остане? Ако някой ме убеди в ползата от тази промяна, съм готова да я приема. Не го правя само за да възразя. Не виждам смисъла. Както и дебатите за броя на учебниците. Защо да са три, а не пет или защо трябва да има ограничение? Трябва да е ясно чии интереси защитаваме - на авторски колективи, на експерти, на издатели или на децата? Не казвам как трябва да е. Посочвам само точките на конфликти, които трябва да бъдат решени, преди да предложим законопроекта. Ще попитаме и учениците какво мислят. Няма срок за изработването на законопроекта.

- Решихте ли как ще убеждавате обществото, като представите новите учебни програми? Предишните по литература и история срещнаха масови възражения.

- По един начин - ще ги подлагаме на обсъждане и ще питаме учителите. Помните, че по литература 4000 преподаватели ни казаха своето мнение.

- И предложиха козметични поправки.

- Така е, но те са всеки ден с децата и знаят кое е най-доброто за тях.

- Няма ли опасност да се отиде в другата крайност - педагозите да не искат промени, субективно водени от рутината?

- Питаме и младите учители, а ще попитаме и учениците.

- Какво става с обещаните промени в закона за академичното развитие и стратегията за университетите?

- В четвъртък имах среща с представители на учените. Оказа се, че новата (от 2011 г.) стратегия за научните изследвания не се приема от тях. Вече я подложих на дебати - в интернет страницата на министерството до 15 март всеки може да напише своите предложения за промени. Както и за изменение на правилника за фонд “Научни изследвания”. Да, там забавихме промените, но учените ми казаха, че не искат нова сесия при стари правила. Много исках да направя промените по-рано, но първо трябваше да се види защо една безспорно добра идея за фонда се е провалила. Изводът от ревизията е, че той е администриран неправилно. Между 20 и 30 март ще обобщим предложенията и после ще организирам семинар, на който да обсъдим промените. Длъжни сме да стигнем до консенсус. Също така има общо съгласие за въвеждането на минимум от наукометрични показатели по професионални направления при хабилитациите на преподавателите. Обсъждаме ги още. Не сме стигнали до съгласие по темата кой ще контролира прилагането им. Все още обработваме предложенията за стратегията за развитие на висшето образование. Има съгласие за въвеждането на борд във висшите училища, в който ще влизат ректорският съвет заедно с финансист, юрист и представител на студентите, както и повишаване на субсидията за качество. Сега тя е в рамките на 4%, искаме да стане 20 на сто. Държавата ще финансира обучението там, където повече студенти избират да отидат, защото знаят, че после ще имат бърза реализация. Качеството ще се мери по ясни показатели. Никакъв субективизъм - отчитаме колко преподаватели са на основен трудов договор само в един университет, както и колко имат публикации с импакт-фактор в престижни списания и т.н. Само конкретни данни. Консенсус е постигнат и по обвързване на производството на специалистите с пазара на труда и реализацията на студентите.

- Това не е ли “най-хлъзгавият” критерий?

- Така е, има студенти, заминали за чужбина, пазарът е различен. Но все отнякъде трябва да се започне.