303 г. — Император Диоклециан издава указ за преследване на християните в Римската империя.

1303 г. — Битката при Рослин, част от Първата война за независимост за Шотландия

1510 г. — Папа Юлиан II отменя наложеното над Венеция отлъчване от Католическата църква.

1582 г. — Папа Григорий XIII представя за първи път Григорианския календар.

1607 г. — За първи път е поставена операта „Орфей“ на Клаудио Монтеверди по либрето на Алесандро Стриджо.

1616 г. — Комисия от римокатолически теолози определя идеята на Николай Коперник за хелиоцентричната система като „безсмислена, абсурдна, и официално еретична, тъй като отявлено противоречи на Светото писание…“.

1711 г. — Състои се премиерата на операта "Риналдо" от Георг Фридрих Хендел в Лондон.

1719 г. — Император Петър I учредява в Санкт Петербург Кунсткамерата — първия руски музей.

1783 г. — Английският парламент взема решение за прекратяване на Британско-американската война.

1821 г. — Мексико получава независимост от Испания.

1839 г. — Уилям Отис получава патент за багер.

1841 г. — Създаден е окръг Ричлънд в щата Илинойс, САЩ.

1848 г. — Излиза "Манифест на комунистическата партия", написана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

1848 г. — Кралят на Франция Луи-Филип абдикира от престола; във Франция е обявена Втора република.

1861 г. — Великият църковен събор в Цариград низвергва и осъжда на заточение Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

1876 г. — Състои се премиерата на музикалното произведение "В пещерата на планинския цар" норвежкия композитор Едвард Григ в Осло.

1878 г. — Освободен е град Горна Джумая (дн. Благоевград).

1878 г. — Руско-турска война: Щабът на руската армия пристига в Сан Стефано.

1881 г. — Започва изграждането на Панамския канал.

1881 г. — Основан е чилийският град Темуко.

1887 г. — Париж и Брюксел стават първите столици, сврзани с телефонна връзка.

1895 г. — Започва Национално-освободителното въстание в Куба против испанските колонизатори, начело с Хосе Марти.

1910 г. — Създаден е шведският футболен отбор Малмьо ФФ.

1918 г. — Естония приема декларация за независимост от Русия.

1921 г. — С Указ на цар Борис III се премахва наборната военна служба в Българската армия и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав.

1932 г. — Създаден е Висшият електорален съд — най-високата инстанция на изборното правосъдие в Бразилия.

1938 г. — В САЩ за първи път е използван найлон за стока за широко потребление — започва производството на найлонова четка за зъби.

1939 г. — Унгария се присъединява към Антикоминтерновия пакт.

1940 г. — Открито е 25-ото Обикновено Народно събрание.

1941 г. — Япония провъзгласява за своя територия островите в Океания.

1942 г. — Излъчено е първото предаване по Радио "Гласът на Америка".

1942 г. — Втората световна война: Съветска подводница торпилира и потапя край Босфора българския кораб Струма, превозващ 778 български евреи бежанци към Палестина.

1945 г. — Втората световна война: Първа българска армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската операция.

1946 г. — В Аржентина Хуан Перон е избран за президент.

1955 г. — Турция и Иран сключват Багдадския пакт, просъществувал 24 години.

1958 г. — Създадена е кубинска радиостанция Радио Ребелде от Че Гевара.

1962 г. — Закрито е 29-ото Обикновено Народно събрание.

1964 г. — Касиус Клей (Мохамед Али) става за първи път световен шампион по бокс в тежка категория.

1966 г. — Ганайският президент Нкрума е свален, докато гостува в Чили.

1969 г. — Джими Хендрикс изнася последния си концерт в Англия.

1969 г. — Американският космически кораб Маринър 6 е изстрелян към Марс.

1981 г. — Официално са закрити 13-те Зимни олимпийски игри 1980 в Лейк Плесид, щата Ню Йорк, САЩ.

1981 г. — Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър.

1984 г. — Дяволският мост (Ардино) на река Арда близо до град Ардино е обявен за паметник на културата.

1984 г. — Започва дипломатическото сътрудничество на Камерун с България.

1988 г. — След представление в Германия зрителите аплодират Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, в резултат на което той излиза на сцената 165 пъти.

1992 г. — Създаден е Национален парк Рила с обща площ 107 924 хектара.

2002 г. — Приключват Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити.

2004 г. — Българинът подполковник Петко Лилов, който е командир на българския батальон в Кербала, Ирак, е назначен за вицегубернатор на града.

2007 г. — Официално е открит стадионът на Ковънтри Сити — Рикох Арена.

2008 г. — Фидел Кастро се оттегля от поста Президент на Куба, след като близо 50 години изпълнява тази длъжност.

2013 г. — Митрополит Неофит избран за Патриарх на Българската църква

Родени на 24 февруари

1463 г. — Джовани Пико делла Мирандола, италиански хуманист († 1494 г.)

1500 г. — Карл V, император на Свещената Римска империя († 1558 г.)

1536 г. — Климент VIII, римски папа († 1605 г.)

1547 г. — Хуан Австрийски, испански военачалник († 1578 г.)

1619 г. — Шарл Льо Брюн, френски художник († 1690 г.)

1644 г. — Мария Елизабета Лемерхирт, майка на Йохан Себастиан Бах († 1694 г.)

1744 г. — Фьодор Ушаков, руски адмирал († 1817 г.)

1767 г. — Рама II, крал на Сиам († 1824 г.)

1786 г. — Вилхелм Грим, германски филолог († 1859 г.)

1788 г. — Юхан Дал, норвежки художник († 1857 г.)

1817 г. — Огюст-Александър Дюкро, френски генерал († 1882 г.)

1829 г. — Фридрих Шпилхаген, германски писател († 1911 г.)

1831 г. — Лео фон Каприви, пруски генерал († 1899 г.)

1842 г. — Ариго Бойто, италиански поет († 1918 г.)

1850 г. — Мари Ясаи, унгарска артистка († 1926 г.)

1863 г. — Франц фон Щук, немски художник († 1928 г.)

1870 г. — Теодор Гълъбов, български стенограф († ?)

1875 г. — Константин Хирл, немски политик († 1955 г.)

1878 г. — Александър Божинов, български художник († 1968 г.)

1882 г. — Стоян Романски, български езиковед († 1959 г.)

1884 г. — Иван Абаджиев, български офицер († ? г.)

1885 г. — Станислав Виткевич, полски писател († 1939 г.)

1885 г. — Честър Нимиц, американски адмирал († 1966 г.)

1890 г. — Ангел Димитров, български цирков артист († 1965 г.)

1892 г. — Владимир Стойчев, български военен († 1990 г.)

1893 г. — Крум Кюлявков, български писател († 1955 г.)

1895 г. — Всеволод Иванов, съветски писател († 1963 г.)

1897 г. — Никола Недков, български лекар († 1955 г.)

1899 г. — Михаил Громов, съветски авиатор († 1985 г.)

1900 г. — Максим Щраух, съветски артист († 1974 г.)

1909 г. — Огъст Дърлет, американски писател († 1971 г.)

1912 г. — Иржи Трънка, чешки художник († 1969 г.)

1916 г. — Иван Башев, български политик († 1971 г.)

1918 г. — Винчо Христов, български партизанин († 1943 г.)

1931 г. — Славе Македонски, български писател († 2002 г.)

1932 г. — Мишел Льогран, френски композитор

1933 г. — Веселин Искърски, български журналист († 1995 г.)

1936 г. — Чудомир Начев, български лекар († 2005 г.)

1938 г. — Филип Найт, американски предприемач (Nike)

1940 г. — Денис Лоу, шотландски футболист

1941 г. — Сам Лундвал, шведски фантаст

1943 г. — Христо Проданов, български алпинист († 1984 г.)

1946 г. — Ратомир Дуйкович, сръбски футболист

1947 г. — Едуард Джеймс Олмос, американски актьор

1948 г. — Уолтър Смит, шотландски футболист

1950 г. — Любен Чаталов, български актьор

1952 г. — Светла Златева, българска лекоатлетка

1955 г. — Ален Прост, френски пилот от Формула 1

1955 г. — Стив Джобс, американски предприемач и изобретател († 2011 г.)

1956 г. — Джудит Бътлър, американски философ

1960 г. — Валери Цеков, български политик

1964 г. — Иван Маринов – Маслара, български футболист

1966 г. — Били Зейн, американски актьор

1966 г. — Милена Славова, пънк/рок певица

1968 г. — Мартин Вагнер, германски футболист

1971 г. — Педро де ла Роса, испански пилот във Формула 1

1972 г. — Владимир Колев, български футболист

1972 г. — Крис Фен, американски музикант

1973 г. — Йордан Йовчев, български гимнастик

1981 г. — Лейтън Хюит, австралийски тенисист

1982 г. — Клара Закопалова, чешка тенисистка

1987 г. — Жельо Желев, български футболист

1988 г. — Майкъл Джонсън, английски футболист