Изключително богат е фондът на Музеят за история на медицината във Варна. Това заяви в интервю за Радио „Фокус” – Варна уредникът на музея Ивелина Димитрова. Тя добави, че експозицията е подредена хронологично в три експозиционни зали и запознава с развитието намедицинските знания и практики по нашите земиот 4000 г. пр.н.е.до 40-те год. на 20-ти век. По думите й, голям интерес представлява палеонтропологичната колекция в първа зала, която е една от най-богатите в България. По костния материал, намерен при археологически разкопки, може да се съди за здравното състояние и болестите на древните хора по нашите земи, за тяхното отношение към живота и смъртта. Показани са видовете погребения – хокерен, трупоизгаряне (кремация) и християнски тип погребение.

„Също така интересни са железните и бронзовите медицински инструменти от времето на траките, гръцката колонизация, римската империя и началото на българската държава.

Монетите с образи на здравеносни божества - Асклепий, Хигия, Телесфор и др., сечени и намерени по нашите земи, потвърждават значението на медицината в онази древна епоха.

Черепът с преживяна трапанация и представените черепни деформации са акценти в първазала”, каза още Димитрова. Тя добави, че втора експозиционна зала обхваща периода на османското владичество и Българското възраждане. Показани са икони на лечители-безсребърници, канонизирани за светци. Димитрова разказа още, че витрините изобилстват с предмети за баене и вачуване, инструменти за пускане на кръв и занаятчийски инструменти за вадене на зъби.Забележителни и интересни за посетителите са експонати от това време – хомеопатичният набор от град Трявна, витрината посветена на Червения кръст и университетските дипломи от чужбина за завършилите в тях българи.

„Особено голям интерес предизвиква колекциите от инструменти и апаратура, които бележат успехите в развитието на медицинската наука след Освободителната война.Има се в предвид колекциите от пневмоторакси, акушерските столове, колекцията дилататори, а също така възстановката на лекарски кабинет от началото на 20-ти век.

Рентгеновият апарат в експозицията датира от 40-те години на XX век. Изработен е в работилница в гр. Пловдив”, допълни Ивелина Димитрова. Тя разказа още, че изложените зъболекарски столове и инструменти проследяват зъболечението от края на XIX в. до 50-те години на XX в. Интерес представляват показаните бормашини.

В отделно помещение е разположена старинна аптеката – с резбован и дървени стелажи, кристална визария и с различни везни, хавани и други прибори от “кухнята” на аптеките.

Богатата сбирка от специализирана стара медицинска литература привлича много учени от България и чужбина, занимаващи се с история на медицината.