Повечето от сградите във Варна, в това число и панелните блокове, могат да оцелеят при земетръсен интензитет от седма степен, смята зам. - директорът на Геофизичния институт на БАН Димчо Солаков. Повод за заключението дават последствията от земетресение в Шабла през 1901 година с магнитуд 7.2 по Рихтер. Тогава усетеният интензитет в морската столица е от седма степен, няма предизвикани сериозни щети. Паднали комини и пукнатини по стари сгради. Това е последното толкова мащабно явление от района на Шалба, коментира сеизмологът. Той допълни, че средно по – мащабни трусове се повтарят през около 400 години, предаде репортер на Moreto.net.

Солаков коментира, че недоверието и негативното отношение на хората към сигурността на панелното строителство е неоправдано. Даде пример със земетресение в град Спитак през 1988 година, което е изравнило всичко със земята с изключение на една панелна сграда.

Сеизмологът посочи още, че все пак от значение е качеството на извършеното строителство и колко старо е то. За да може с категоричност да се прецени размерът на евентуални щети по сградния фонд при силен трус, трябва да се разполага с паспортизация на зданията. Освен това е налице да бъде и информация за инженерно – геоложките условия в дадения район, уточни Солаков. Специалистът представи заедно със свои колеги свършената работа по проекта „Черноморска мрежа за сеизмична безопасност“, който обхваща и Варненска област.

Проектът се реализира от 2012 година и е на обща стойност от 700 хил. евро. 90 % от парите се осигуряват от Европейския съюз, а останалите 10 % са от националните оперативни програми. В осъществяването му България е партньор с Турция, Молдова и Румъния. Българският бюджет е малко по- малко от 100 хил. евро, заяви координаторът на проекта за нашата страна доц. Петя Трифонова.

Анализирана е сеизмичността и сеизмичните зони в Черноморския регион. Резултатите по казват, че България касаят три зони. Най – северната е зона „Централна Добруджа“, която се намира на територията на Румъния. Там сеизмичността е умерена. Земетресението, което е регистрирано с максимален магнитуд 5, е от 1986 година. Най – сериозна се оказва сеизмична зона „Шабла“. Югоизточните части на страната пък усещат влиянието на зоната „Истанбул“. Най – сериозното събитие, с магнитуд 6.7, е регистрирано август 1983 година.

Всички материали от изследването са обединени в една книга от 100 страници. Тя ще бъде публикувана на български, турски и румънски език. Тираж от 300 копия ще бъде разпространен между общините от Черноморския регион. Ще бъде достъпен и уеб портал, който ще дава информация за проекта и за всички най-скорошни земетресения.

Предстои завършването на софтуер за мониторинг и ранно оповестяване, който да се използва заедно с разработената по проекта електронна система за комуникация, обясни още доц. Трифонова.

Ролята на системата за ранно оповестяване е да окаже помощ, когато вече земетресението се е случило. Сеизмичната вълна се разпространява със скорост около 6-7 км/сек. Има възможност преди да дойде сеизмичното въздействие да се направи предупреждение, посочи Солаков. Той добави, че една такава система за земетресенията в Шабла не е ефективна. Причината е, че разстоянието е твърде малко и ще има до 3 секунди време за реакция.

Такива системи са много ефективни за земетресения, каквито са в района на Вранча. При тях би имало време за реакция над 30 секунди. Те са достатъчни, за да се свършат неща като спирането на реактор в атомна централа, електро или газови инсталации. Практиката показва, че една голяма част от последствията са пожари и наводнения, каза още сеизмологът.