1633 г. — Галилео Галилей пристига в Рим за своя процес пред Инквизицията.

1689 г. — Уилям III е провъзгласен за крал на Англия.

1777 г. — Арестуван е маркиз дьо Сад.

1920 г. — Лигата на нациите потвърждава постоянният неутралитет на Швейцария.

1925 г. — Комунистическа терористична група убива народния представител Никола Милев.

1931 г. — Ню Делхи става столица на Индия.

1934 г. — Съветският параход Челюскин потъва в Северния ледовит океан.

1939 г. — Започва първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка.

1943 г. — Комунистическа терористична група ликвидира генерал Христо Николов Луков.

1945 г. — Втора световна война: Обединените нации започват стратегически Бомбардировки над Дрезден (Германия), в които загиват хиляди цивилни граждани; Червената армия превзема Будапеща.

1948 г. — Авиокомпания Дирекция въздушни съобщения открива първата българска редовна международна въздушна линия по маршрута София - Белград - Будапеща - Прага със самолет Ли-2п.

1960 г. — Франция тества в Сахара първата си атомна бомба.

1974 г. — Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература през 1970, е изгонен от Съветския съюз.

1975 г. — Създадена е Севернокипърска турска република.

1984 г. — Константин Черненко сменя Юрий Андропов на поста генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз.

1988 г. — В Калгари (Канада) са открити XV зимни олимпийски игри.

1996 г. — Британската вокална група Take That обявява, че се разпада.

2001 г. — При земетресение в Салвадор загиват около 400 души.

2010 г. — Откриват се Зимни олимпийски игри 2010 във Ванкувър.

Родени

1457 г. — Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия († 1482 г.)

1599 г. — Александър VII, римски папа († 1667 г.)

1728 г. — Джон Хънтър, шотландски хирург († 1793 г.)

1734 г. — Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек, френски мореплавател († 1797 г.)

1766 г. — Томас Малтус, английски икономист († 1834 г.)

1769 г. — Иван Крилов, руски баснописец († 1844 г.)

1805 г. — Петер Густав Льожон Дирихле, германски математик († 1859 г.)

1811 г. — Франсоа Аший Базен, френски генерал († 1888 г.)

1860 г. — Стоян Брънчев, български лесовъд († 1940 г.)

1865 г. — Ищван Чок, унгарски художник († 1961 г.)

1865 г. — Тодор Влайков, български писател († 1943 г.)

1866 г. — Лев Шестов, руски философ († 1938 г.)

1873 г. — Фьодор Шаляпин, руски певец († 1938 г.)

1879 г. — Николай Николаевич Евреинов, руски режисьор († 1953 г.)

1883 г. — Тодор Попадамов, български революционер († 1960 г.)

1885 г. — Бес Труман, първа дама на САЩ († 1982 г.)

1893 г. — Ана Паукер, румънски политик († 1960 г.)

1903 г. — Жорж Сименон, френски писател († 1989 г.)

1910 г. — Уилям Шокли, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1989 г.)

1915 г. — Аун Сан, бирмански политик († 1947 г.)

1917 г. — Семьон Куркоткин, съветски маршал († 1990 г.)

1930 г. — Ернст Фукс, австрийски художник

1932 г. — Марко Ганчев, български писател

1933 г. — Ким Новак, американска актриса

1937 г. — Зигмунд Йен, германски космонавт

1937 г. — Рупия Банда, президент на Замбия

1945 г. — Саймън Шама, английски историк

1947 г. — Урс Фас, швейцарски писател

1950 г. — Мариус Донкин, български актьор

1950 г. — Питър Гейбриъл, британски музикант (Дженезис)

1952 г. — Александър Йорданов, български политик

1953 г. — Любчо Йордановски, македонски политик

1953 г. — Христо Пимпирев, български учен

1958 г. — Дерек Ригс, британски художник

1960 г. — Пиерлуиджи Колина, италиански футболен съдия

1961 г. — Хенри Ролинс, американски музикант

1964 г. — Даниел Беловарски, български общественик

1967 г. — Гала, български телевизионен водещ

1967 г. — Станимир Стоилов, български футболист

1974 г. — Роби Уилямс, американски певец

1978 г. — Филип Жаруски, френски певец

1989 г. — Юлиан Шийбер, немски футболист