Първата премиера за Варненския драматичен театър за 2014 г. е постановката на пиесата „Измяна” от Харолд Пинтър - лауреат на Нобеловата литературна награда за 2005 г. Премиерните спектакли на съвместната продукция между ТМПЦ – Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и продуцентска компания „Артишок” предстоят във Варна тази вечер - 12 февруари, 18.00 ч., на сцена Филиал.

В София „Измяна” ще се играе на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов” на 26 февруари от 19.30 ч.

Главният режисьор на театъра, проф. Пламен Марков, известен със студиите си върху Пинтър, вече е поставял Пинтър - пиесата „Портиерът” в НТ „Иван Вазов” (1993). Сега в ДТ „Стоян Бъчваров” той претворява популярната от световната театрална и филмова сцена „Измяна”, написана от Пинтър през 1978 г. Оставайки верен на обичайния си подход, той най-напред превежда, а след това поставя драматургичния текст. Това задълбочено вникване в материята му позволява да изрази максимално и авторското си виждане като режисьор. В постановъчния екип се срещат познатите съмишленици на професора – сценографката Мира Каланова и композиторът Калин Николов. Фотография Симеон Лютаков.

Не учудва и изборът на актьорите – все възпитаници на Пламен Марков от различни поколения – Димитър Баненкин, Веселина Михалкова, Стоян Радев и младият Стефан Додуров. Димитър Баненкин, който нашумя с тв сериал „Недадените”, сега с участието си в „Измяна” на Варненския драматичен театър, фактически се завръща, след 23-годишно отсъствие от България, и на българската театрална сцена. Стоян Радев е номиниран за ИКАР 2014 за ролята си на Градоначалника в „Ревизор” от Гогол, отново във варненската постановка на Пламен Марков. Той бе отличен с престижното отличие през 2012, когато спечели ИКАР за главна мъжка роля за своя Ричард в „Ричард III” от Шекспир, режисьор Пламен Марков.



„Измяна” разгръща в ретроспекция любовния триъгълник между книгоиздателя Робърт (Стоян Радев), неговата съпруга - галеристката Ема (Веселина Михалкова) и техния приятел - литературния агент Джери (Димитър Баненкин), за да артикулира една от основните Пинтърови теми за провала в човешкото общуване, за неумението/нежеланието/невъзможността да стигнеш до другия.

В концепцията на постановката Пламен Марков залага тезата си за предубеждението, според която основният партньор на героите на Пинтър е тяхното собствено предубеждение за другия.

В една своя студия за генезиса на „Пинтъровия диалог”, Пламен Марков добавя своето оригинално виждане към многобройните интерпретации върху творчеството на един от най-значимите реформатори на театралния език. Анализирайки паралелните светове в пиесите на Пинтър, авторът установява, че „когато на сцената има два персонажа, при Пинтър наблюдаваме три паралелно съществуващи реални свята. Първите два неизбежно са световете на персонажите. Те са два, защото, убеден съм, героите на Пинтър не знаят, не умеят и направо даже не са в състояние да общуват един с друг като реалистични персонажи. Те не общуват с другия, а със собствената си представа за него. И даже не става дума за представа, а за дълбоко вкоренено непреодолимо предубеждение. Те не задават въпроси, за да разберат кой е този срещу тях, какви са целите му, амбициите му, те не искат да го опознаят с тези свои въпроси. Не! Те просто искат да потвърдят предварително очакваното.

И ако то не се потвърди, толкова по-зле за отговора - значи е неискрен, значи другият не се е хванал на въдицата и е изхитрувал. Във вечната битка за територия, която Пинтъровите персонажи водят, нито една реплика не е невинно-спонтанна. Всички те имат тактическа стойност, свързана с това да се отвоюва или отбранява педя от пространството.”

В тази схема на диалог особена роля играе толкова обговаряното Пинтърово мълчание, което обяснява и самият Пинтър: "Има два вида мълчание: мълчание, ненарушено от никакви думи, и друго, когато се лее поток от думи, един език, прикриващ друг език, като вторият непрекъснато звучи. Речта, която ние чуваме, е обозначение на тази, която ние не чуваме. Това е начин да се измъкнеш от ситуацията, завеса от гъст дим, начин, породен от хитрост, страх и присмехулство, който прикрива истинския смисъл. Когато настане истинската тишина, ние все още чуваме неговото ехо, но сме по-близо до голотата. Един от начините да гледаш речта е да я считаш за покривало, което постоянно прикрива голотата."

Според Пламен Марков „всеки персонаж на Пинтър трябва и може да бъде тълкуван реалистично сам за себе си, но ситуацията, в която те се реализират, няма никакви шансове да бъде анализирана по същия начин, защото конфликтът в пиесите не е между реалните персонажи, а именно между техните хипотези-предубеждения един за друг.

Може би и това е една от причините за бума на пиесите на Пинтър в посттоталитарна България - обществото ни е болно от конфликтите не между Донкихотовци и вятърни мелници, както често си мислим, а само между отделни вятърни мелници”, заключава аналитичните си наблюдения Пламен Марков.