Правителството и премиерът Пламен Орешарски работят в относителен медиен комфорт. Това заяви директорът на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов, който представи данните от медийния мониторинг за 2013 г.

Анализирано е отразяването на политиката в четири всекидневника и телевизии.

Кабинетът и министър-председателят почти не получават остро изразена критика, а някои медии дори ги подкрепят безусловно, сочи анализът.

В същото време най-голямата опозиционна партия е принудена да действа в условията на по-неблагоприятно медийно отразяване.

2013 г. се откроява с мощни негативни медийни кампании по отношение на личности и партии, посочи Орлин Спасов.

Той коментира, че негативното отношение към правителството и премиера през миналата година остава феномен предимно за онлайн средата, тъй като исканията за оставка не срещат подкрепа в традиционните медии, въпреки че протестите са отразявани.

Мониторингът отчита възход и на лидера на "България без цензура" Николай Бареков.

Докато при предишните проучвания лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе най-споменаван в медиите, то за 2013 г. той е изместен от премиера Пламен Орешарски. След тях се подреждат президентът Росен Плевнелиев, лидерът на БСП Сергей Станишев, Цветан Цветанов.

Промяна има и при медийния рейтинг на Плевнелиев. Докато преди той беше всеобщият медиен фаворит, сега се отчитат остри критики срещу него. Рейтингът му е отрицателен - минус 2.6.

Новият медиен любимец - Пламен Орешарски е с медиен рейтинг 1.5. Той е политикът, който генерира най-много одобрение и това се случва въпреки интензивните протести срещу неговото правителство, подчертава Орлин Спасов.

Най-голяма е промяната при Бойко Борисов - от 2.2 през 2011 г., 2.4 през 2012 г., рейтингът му пада до минус 5.6 през 2013 г.

Въпреки че Станишев отбелязва леко подобрение, все пак рейтингът му остава негативен - минус 3.5.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров остава най-нехаресвания от българските медии политик. Рейтингът му е минус 7.4.

"Смятам, че България като страна е изправена пред спешната необходимостта за предприемане на мерки за подобряване на медийната среда", коментира доц. Орлин Спасов.

"Имаме нужда от национална политика по отношение на медийната среда в България. Очевидно е, че има какво да се направи по отношение на медийното законодателство. През 2013 година имаше някои знаци за това, че пресата като че ли започва да узрява за идеята за известна регулация и на нейния терен", отбеляза още доцентът.

Според него има нужда и от национална политика по отношение на саморегулацията на медиите.

"Българската медийна среда се нуждае от рестарт на саморегулацията, така че голяма част от медиите да се обединят около един етичен кодекс", смята доц. Спасов. Той напомни, че през 2013 година беше създаден втори алтернативен медиен кодекс, но продължава да не е ясно кои са неговите автори. Първият етичен кодекс беше подписан в присъствието на президента и министър-председателя, а вторият беше почти тайно подписан, отбеляза той.

През 2013 година публиката бе непрекъснато бомбардирана с новини и мнения, произведени в социалните медии, границата между социалните и традиционните медии се разтвори и за първи път фейсбук влезе в ролята на важна информационна агенция. Фейсбук се превърна в първичен източник на информация, не само за обществото, но и за самите медии, коментира още доц. Спасов.

"През 2013 видяхме как политическият език се радикализира и в тази своя доста екстремна радикализация той започна да се изпразва от съдържание, защото започваше все повече да залага в хиперболите в описването на политическия опонент и ситуацията в страната.

Някои от основните политически лидери като Бойко Борисов и Сергей Станишев персонифицираха до крайност политическите конфликти и големият двубой се реализираше между мъже, а не между политици", каза още той.

До лятото ще имаме картина на собствеността на медиите, каза председателят на СЕМ Георги Лозанов. СЕМ ще се опита да направи регистър на собствеността на електронните медиите и ще анализира и каква част от медийния пазар принадлежи на един и същ собствени.

По-важният въпрос обаче е за финансирането на медиите, на е за собствеността, коментира той и попита "Какво значение има кой е собственикът, ако медията се финансира предимно със средства от комуникационните стратегии на оперативните програми". Според доц. Лозанов е важно е да има регистър за това как се изразходват средствата, предвидени за дейности по комуникационните планове на програмите, финансирани от ЕС.