Православната църка отбелязва днес зимния Симеоновден. Днеят се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. А в някои краища, дори се забранява употребата на думата вълк.

В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.

Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".

Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат за основна земеделска идея - разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.