Средно по 1000 студенти на година отпадат от най-престижните държавни университети у нас. Това показват данни от Стратегията за висше образование, публикувана на сайта на образователното министерство.

Първенец по брой отпаднали студенти е Софийският университет „Св. Кл. Охридски”. 1142 възпитаници на Алма матер са скъсали връзка с вуза през миналата учебна година. На второ място в класацията е Пловдивският университет с 1015 изпаднали студенти и на трето - Техническият университет в София с 995. Младежите могат да отпаднат от университета, в който учат по две причини, по собствено желание или принудително.

Общият брой на отпадналите студенти за миналата година е 9588.

Доста по-голяма е бройката на младежите, които са прекъснали и не са успели да изпълзят в следващ курс - те са общо 14 599.

В тази класация Техническият университет в София е на първо място. За учебната 2012-2013 г. там следването си са прекъснали 1776 човека. Най-честите причини са слаб успех, довел до незаверен семестър, болест или семейни причини.

На второ място е Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” с 1194 прекъснали. В УНСС те са 1108, а в Алма матер 960.

В средата на класацията са ВСУ „Черноризец Храбър”, Университетът по архитектура, строителство и геодезия и Тракийският университет с по около 500 прекъснали студенти.

Във Военната академия и Американския университет няма нито един прекъснал студент

Данните от стратегията показват и че студентите, които завършват технически специалности, най-бързо си намират работа. От останалите висшисти едва 20% се реализират по специалността си.

Както „Монитор” вече писа, основната цел, заложена в стратегията, е повишаване на качеството на висшето образование. Това включва „широк вход” и „тесен изход” на системата – т.е. да се влиза по-лесно, а следването да е по-трудно, както е в другите държави в Европа.

Предвижда се и увеличаване на студентската и преподавателската мобилност и засилване на обучението на английски език. Друга цел на документа е да се увеличат висшистите на възраст 30-34 г. до 36% от населението до 2020 г.

Заложен е и нов модел на финансиране на висшисти училища - според качеството на образованието, което предлагат, а не на брой студенти, както е сега.