Събития

27 г. пр.н.е. — Сенатът на Римската империя удостоява за първи път с титлата Август императора Гай Юлий Цезар Октавиан.

927 г. — Кордоба (в дн. Испания) е обявена за халифат.

1547 г. — Иван Грозни се самопровъзгласява за цар на Русия.

1556 г. — Императорът на Свещената Римска империя Карл V абдикира, разделяйки имеприята на две части, в полза на сина си Филип II и брат си Фердинанд I.

1581 г. — Английският парламент узаконява англиканството като държавна религия, приемайки закони против католицизма.

1593 г. — Мехмед III става султан на Османската империя, след което убива 19-те си братя.

1707 г. — Шотландският парламент ратифицира договора за обединение с Англия, с което се създава Великобритания.

1724 г. — Петър I забранява в Русия браковете по принуда.

1881 г. — Българската поща сключва договор с Австрийското параходно дружество за превоз на пощенски пратки по Дунав.

1908 г. — Съставено е правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов.

1909 г. — Експедицията на Ърнест Шакълтън установява местонахождението на магнитния южен полюс.

1915 г. — Открита българската легация във Вашингтон от първия пълномощен министър на България в САЩ Стефан Панаретов.

1920 г. — В САЩ е въведен, така наречения, сух режим.

1920 г. — В Париж се провежда първото заседание на Лигата на нациите.

1920 г. — Страните от Антантата преустановяват търговската блокада на СССР.

1963 г. — СССР обявява, че притежава водородна бомба.

1969 г. — Чешкия студент Ян Палах се самозапалва в Прага, в протест срещу смазването на Пражката пролет от Съветския съюз, година по-рано.

1970 г. — Полковник Муамар Кадафи встъпва в длъжност министър-председател на Либия.

1979 г. — В Иран е свален светския режим на шах Мохамед Реза Пахлави и страната е обявена за ислямска република.

1992 г. — С мирен договор се поставя край на 12-годишната гражданска война в Салвадор, взела 75 000 жертви.

2000 г. — За президент на Чили е избран Рикардо Лагос.

2005 г. — 66-годишната румънка Адриана Илиеску става най-възрастната майка на планетата.

Родени

1728 г. — Николо Пичини, италиански композитор († 1800 г.)

1749 г. — Виторио Алфиери, италиански поет и драматург († 1803 г.)

1831 г. — Йован Ристич, сръбски политик († 1899 г.)

1838 г. — Франц Брентано, германски психолог и философ († 1917 г.)

1853 г. — Андре Мишлен, френски предприемач († 1931 г.)

1867 г. — Викентий Вересаев, руски писател († 1945 г.)

1890 г. — Асен фон Хартенау, граф Хартенау († 1965 г.)

1901 г. — Фулхенсио Батиста, кубински диктатор († 1973 г.)

1904 г. — Димитър Добрев, български писател († 1985 г.)

1931 г. — Йоханес Рау, президент на Германия († 2006 г.)

1933 г. — Сюзън Зонтаг, американска писателка и общественичка († 2004 г.)

1934 г. — Мерилин Хорн, американска оперна певица

1936 г. — Фернандо Соланас, аржентински кинорежисьор

1939 г. — Биньо Иванов, български поет († 1998 г.)

1946 г. — Кабир Беди, индийски актьор

1947 г. — Валентин Чернев, български поет

1948 г. — Джон Карпентър, американски сценарист и режисьор

1952 г. — Майкъл Чорни, руски бизнесмен

1953 г. — Иван Петрушинов, български актьор

1953 г. — Росен Елезов, български режисьор

1955 г. — Джери Лененджър, американски астронавт

1957 г. — Иван Черкелов, български режисьор и сценарист

1959 г. — Шаде Аду, британска певица от Нигерия

1962 г. — Христо Марков, български депутат

1964 г. —Деян Неделчев,български поп певец,композитор и шоумен

1966 г. — Алек Попов, български писател

1968 г. — Бойко Пенчев, български писател, преводач, журналист

1968 г. — Дейвид Чокачи, американски актьор

1970 г. — Снежина Петрова, българска актриса

1974 г. — Кейт Мос, английски модел

1976 г. — Андреана Николова, българска оперна певица

1979 г. — Алия, американска поп-певица († 2001 г.)

1981 г. — Боби Замора, английски футболист

1981 г. — Соня Немска, българска поп-фолк певица

1982 г. — Тунджай Шанлъ, турски футболист

1983 г. — Емануел Погатец, австрийски футболист

1985 г. — Маркош да Силва, бразилски футболист

1986 г. — Айша, латвийска певица