1477 г. — Московският велик княз Иван III завладява Новгород.

1539 г. — Испания анексира остров Куба.

1690 г. — В Германия е създаден духовият инструмент кларинет.

1701 г. — В Русия е създадено първото морско училище.

1724 г. — Филипе V абдикира от престола на Испания в полза на сина си Луис I, но седем месеца по-късно се връща на трона, поради смъртта на младия крал от вариола.

1762 г. — Със смъртта на императрица Елисавета става възможно прекратяването на седемгодишната Руско-пруска война.

1897 г. — За първи път е изкачен най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа.

1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай

1943 г. — Втората световна война: В Казабланка се провежда среща между Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт за обсъждане на съвместните действия през следващата фаза на войната.

1954 г. — Основана е корпорацията Америкън Моторс.

1967 г. — Речта на уволнения от Харвард професор Тимоти Лири, изнесена по време на The World's First Human Be-in в Сан Франциско дава начало на световното движение Хипи.

1972 г. — Маргрете II става кралица на Дания.

1985 г. — Тенисистката Мартина Навратилова печели своя стотен турнир.

1993 г. — В Балтийско море потъва полският ферибот Ян Хавелиуш, загиват 55 души екипаж и пътници.

1994 г. — България се включва в инициативата на НАТО Партньорство за мир.

2004 г. — Грузия възстановява националния си флаг, използван преди 500 години.

2005 г. — Спускаемият модул на апарата от съвместната програма на НАСА и ЕКА Касини Хюйгенс достига до повърхността на Титан

2009 г. — Студенти и граждани в София,живеещи на дъното огранизират национален протест срещу мафията, беззаконието и „амнезията“. Крайната цел на шествието е унищожаване на корумпираните служители във висшите слоеве на властта и демонстиране силата на избирателите.

Родени

83 г. пр.н.е — Марк Антоний, римски политик († 30 пр.н.е)

1684 г. — Жан Батист ван Ло, френски художник († 1745 г.)

1777 г. — Уилям Лийк, британски топограф († 1860)

1792 г. — Кристиан Юлиус Де Меза, датски генерал († 1865)

1839 г. — Йосиф Ковачев, български учен († 1898 г.)

1850 г. — Пиер Лоти, френски писател († 1923 г.)

1861 г. — Мехмед VI, султан на Османската империя († 1926 г.)

1875 г. — Алберт Швайцер, елзаски лекар, Нобелов лауреат през 1952 († 1965 г.)

1883 г. — Нина Ричи, френска дизайнерка († 1970 г.)

1888 г. — Иван Момчилов, български политик († 1966 г.)

1897 г. — Иван Димов, български актьор († 1965 г.)

1904 г. — Емили Хан, американска писателка († 1997 г.)

1910 г. — Васил Чертовенски, български писател († 1979 г.)

1911 г. — Анатолий Рибаков, руски писател († 1998 г.)

1915 г. — Мари-Луиз фон Франц, швейцарска психоложка († 1998 г.)

1925 г. — Юкио Мишима, японски писател († 1970 г.)

1926 г. — Васко Абаджиев, български цигулар († 1974 г.)

1931 г. — Катерина Валенте, италианска певица

1932 г. — Йован Котески, поет от Република Македония († 2001 г.)

1932 г. — Хариет Андершон, шведска актриса

1941 г. — Милан Кучан, първи президент на Словения

1941 г. — Фей Дънауей, американска актриса

1947 г. — Петер Ногли, германски футболист

1947 г. — Ричард Леймън, американски писател († 2001 г.)

1948 г. — Карл Уедърс, американски актьор

1952 г. — Кълин Попеску-Търичану, министър-председател на Румъния

1957 г. — Веселин Калановски, български артист

1959 г. — Георги Димитров, български футболист

1960 г. — Веселин Койчев, български музикант

1961 г. — Висарион, духовен учител от Русия

1965 г. — Шамил Басаев, чеченски бунтовник († 2006 г.)

1966 г. — Марко Хиетала, финландски китарист (Nightwish)

1967 г. — Зак Уайлд, американски китарист

1969 г. — Дейв Грол, американски музикант

1973 г. — Джанкарло Фисикела, италиански пилот от Формула 1

1974 г. — Кевин Дюранд, канадски актьор

1982 г. — Виктор Валдес, испански вратар