Все повече българи използват Интернет като здравни потребители, за да събират информация за здравословното си състояние и използват електронни средства за комуникации при тяхното контролирано манипулиране и развитие на здравословното

състояние. Това съобщи за БТА проф. д-р Живка Винарова, д.м.н. от департамент "Здравеопазване и социална работа" на НБУ, която е единственият професор у нас, който работи в областта на "електронното здравеопазване".

Здравно заинтересуваните потребители у нас са активни "търсачи" и "събирачи" на здравна и дори на медицинска информация чрез виртуалното пространство, коментира проф. Винарова. Според нея подобна активна социална роля е типична за модерната здравна култура по света - хората сами избират да живеят здравословно, независимо от здравните неравенства. Терминът Е-пациент обхваща както тези, които търсят онлайн сведения за собствените си заболявания, така и самообучаващите се по избрани от тях други здравни теми, уточни проф. Винарова.

Според проучването на нейния екип Е-пациентите описват два важни лични ефекта от онлайн консултациите: свободният достъп до здравна информация (професионална и непрофесионална) или услуги, както и променените взаимоотношения с лекуващите ги лекари.

Е-пациентите са все по-активни в грижите си и демонстрират информационно придобита сила, защото те са технически оборудвани, обучават се, ангажирани са със

собственото си здраве, демонстрират нов вид партньорства с медицински експерти и съмишленици, харесват ролите си да избират и да са персонални здравни мениджъри на самите себе си, допълва проф. Винарова. В партньорства помежду си и с различни здравни специалисти Е-пациентите легално превръщат здравните грижи в колективен процес, смята специалистът.

Според Винарова участието на Е-пациентите в "здравни групи по интереси" има много стимулиращ ефект, защото участниците са лично мотивирани при търсенето на експертна помощ, като те са равнопоставени партньори на лекарите, на които са се доверили, но винаги търсят и други алтернативни мнения и методи за собственото си здраве.

В изследването на екипа на проф. Винарова на въпроси като: "Търсите ли информация в Интернет относно последното си оплакване" - положително са отговорили 57 на сто

от анкетираните. Хората, които търсят медицински данни за собственото си здраве в мрежата са 85 на сто, като от тях близо половината намират интересуващата ги информация в пациентски форуми. Около 80 на сто от анкетираните са отговорили, че мненията и препоръките, намерени в Интернет, съвпадат с тези на медицинския специалист.

Около една четвърт от анкетираните намират данни за здравословните си проблеми предимно в потребителски медицински и здравни сайтове, около 15 на сто се информират по здравни проблеми от пациентски портали, а други 4 на сто ползват дори интерактивни видео-инструкции, за да си помогнат сами в решаването на някакъв медицински казус.

Според проф. Винарова тези резултати потвърждават все повече променящите се пациентски нагласи за инвестиции, грижи и управление на собственото здраве на българите, базирано на компетенции, придобити в Интернет.

По данни в Интернет пространството - през миналата година около 174 млн. потребители на "Гугъл" са потърсили някакъв вид здравна информация в мрежата. От тях преки потребители на здравна информация са били около половин милион души, а около 140 хиляди потребители на виртуалното пространство вече са се формирали като "пристрастени" Е-пациенти.