Виктор Спиресу е първият имигрант от Румъния, който пристига във Великобритания на 1 януари - денят, в който отпаднаха ограниченията за работа за българи и румънци. Гражданите на двете държави вече могат да работят на Острова при същите условия като хората от останалите страни-членки на ЕС. Спиресу, който работи в областта на строителството, казва, че не е дошъл "да ограбва" Великобритания, а само да спечели достатъчно пари, за да се върне и да осигури дом на семейството си, пише британският вестник The Economist.

Въпросът, който вълнува британците, е дали хора като Виктор Спиресу ще очертаят политическите разговори за имиграцията през 2014 или нова вълна от имигранти от държавите от Източния блок ще започне да източва социалната система и обществените услуги, пише още изданието .

Министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън е под силен натиск от страна на своята Консервативна партия за ограничение на социалните услуги за новодошлите. Затова и той поиска удължение на периода на изчакване преди имигрантите да могат да потърсят държавна помощ. Статистиката показва, че този ход може да предизвика повече шум и недоволство, отколкото е необходимо. По-малко от 2% от хората, които пристигат на Острова от страни -членки на ЕС, са потърсили държавни помощи за безработни от 2010 г. насам. Всъщност, новите имигранти искат да подпомагат британската държавна хазна, я не да я източват. Последните проучвания показват, че те плащат по-големи суми за данъци, отколкото биха получавали като безработни, защото са основно младежи, които идват да търсят работа.

В действителност Великобритания има проблеми със социалната си система, което вероятно представлява пречка за Камерън в борбата му срещу антиимиграционната партия UKIP, която е крайнодясно крило на Консервативната партия. Правилата за социални помощи за новодошлите са относително щедри. Системата за социално осигуряване се основава на проучване на финансовите възможности на лицето, за разлика от единните принципи за социално осигуряване в други европейски държави, където се отчита дали лицето е работило преди и дали е имало социални осигуровки.

В Италия няма финансови помощи, от които новодошлите веднага могат да се възползват. Тромавата бюрократична система и силно ограничените правила за помощи за жилищно настаняване обикновено възпират имигрантите да потърсят подобна държавна помощ. В Испания също достъпът до помощи за безработни е изключително труден, освен ако не се изтъкнат много основателни причини за невъзможност за работа.

За нещастие на Дейвид Камерън промяната на социалната политика ще бъде много сложна и трудна и има вероятност да го изправи в пряк сблъсък с Европейската комисия и Съда на Европейските общности. Един от начините, които британската неправителствена организация "Оупън Юръп" обмисля като вариант, е британското правителство да получи силна подкрепа за вариране на социалните помощи за новодошлите имигранти. Германия и Холандия изразиха подкрепата си, въпреки че съставянето на голяма коалиция в Берлин може да попречи на социалните реформи.

Социалната система на Великобритания, създадена в ера на далеч по-малка мобилност на работната сила, е малко вероятно да бъде затруднена от нова вълна имигранти. Липсата на взаимност между британската социална система и тези в другите европейски страни е основателен проблем, дори в случай, че заложените пари не са много. Това означава, че Дейвид Камерън трябва да се надява, че по-голямата част от имигрантите, избрали Великобритания като дестинация през 2014 г., имат същите намерения за работа като тези на Виктор Спиресу.