Близо 18 500 българи ще имат шанса да се пенсионират през 2014 г. заради замразяването на изискваната възраст и осигурителния стаж. Така през настоящата година условията за получаване на пари за възраст за работещите при най-масовата трета категория труд остават същите като тези от 2013 г. - нужни са навършени 63 г. и 8 месеца за мъжете и навъртян стаж от 37 г. и 8 месеца, а за жените - навършени 60 г. и 8 месеца и стаж 34 г. и 8 месеца. Промяната засяга 15 300 българи, работили при трета категория труд, които ще получат право на пенсия. Това ще струва допълнително 45,5 млн. лв. на хазната.

Годините и стажът за работещите при тежки условия на труд също се замразяват. Така през цялата 2014 г. хората, които са се трудили 10 години при условията на първа категория, могат да се пенсионират при навършване на 47 г. и 8 месеца за жените и 52 г. и 8 месеца за мъжете. За работилите поне 15 г. при втора категория труд условията са същите като през 2013-та - 52 г. и 8 месеца навършена възраст за жените и 57 г. и 8 месеца - за мъжете. И при двете категории тези условия им осигуряват сбор от стаж и възраст 94 точки за жените и 100 за мъжете. Замразяването на възрастта и стажа за ранните пенсии ще увеличи броя им с 3200 и ще изисква 9,5 млн. лв. допълнително разходи.

По-благоприятни ще са и условията за пенсиониране на военните. За тях се премахва въведената от началото на 2013 г. възраст. През тази година единственото условие за придобиване право на пенсия от военнослужещите остава наличието на 27 г. общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в армията. Очакваният ефект от тази промяна е увеличение на броя на новоотпуснатите пенсии през новата година да е с около 800, а допълнителните средства - 2,7 млн. лв.

Друга добра новина за пенсионерите е прилагането на швейцарското правило за осъвременяване на парите за старост, след като четири години то бе забравено от властта. Така от 1 юли всички пенсии ще се увеличат с 3%. Според швейцарското правило пенсиите трябва да растат веднъж годишно с 50% от инфлацията плюс 50% от нарастването на средния осигурителен доход от предходната година.

Прилагането на швейцарското правило ще вдигне минималната пенсия с 4,50 лв. Така от 1 юли тя става 154,50 лв.

Със 70 лв. пък ще скочи максималната пенсия от средата на 2014 г. Причината е увеличението на максималния осигурителен доход от 2200 на 2400 лв., което ще се случи още от 1 януари. С по-високия таван на пенсиите ще бъдат зарадвани 15 400 пенсионери, които през 2013 г. са взимали 770 лв. На други 37 хиляди обаче парите за старост ще продължат да бъдат ограничени, въпреки че би трябвало да получават над 840 лв.

Кой как ще се пенсионира през 2014 г.

Работещи при първа категория труд:

- 10 години стаж и 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете.

Работещи втора категория труд:

- 15 години стаж и 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете.

Работещи в трета категория труд (най-масовата):

- осигурителен стаж 34 г. и 8 месеца за жените и 37 г. и 8 месеца за мъжете и навършена възраст 60 г. и 8 месеца за жените и 63 г. и 8 месеца за мъжете.

Военнослужещи:

- при 27 години стаж, от които две трети в системата.

Учители:

- при 25 г. и 8 месеца учителски стаж за жените и 30 г. и 8 месеца за мъжете и три години по-рано от трета категория труд.

90 000 работещи с по-високи осигуровки



За 90 хиляди работещи разходите за осигуровки ще нараснат през 2014 г., без да се променя заплатата им. Това са хората, които получават възнаграждения над 2200 лв. - колкото бе максималният осигурителен доход през миналата година. От 1 януари обаче той се вдига на 2400 лв. Така удръжките за осигуровки от заплати над 2200 лв. ще скочат с до 309 лв. на месец, което е с 25 лв. повече, отколкото през 2013 г. Разходите на работодателите на тези служители също ще се увеличат. Осигуровката, която фирмата трябва да плати за заплата от 2400 лв., вече ще е 417 лв., което е с 35 лв. повече от 2013 г.

От 1 януари с 30 лв. се увеличава и минималната работна заплата. Това ще засегне близо 286 000 работещи, които вместо 310 лв., вече ще получават 340 лв. месечно. Като им се удържат данъци и осигуровки, ще им остават 266 лв. - с 15 лв. над линията на бедност, определена за 2014 г. Минималната почасова работна заплата през новата година ще бъде 2,03 лв., при 1,85 лв. през 2013 г.

85 лв. на месец за майки с две деца



85 лв. месечно ще взимат семействата с две хлапета от тази година. Сумата е по-голяма с 15 лв. от парите, които се получаваха през последните четири години. От 1 януари е увеличена надбавката само за второ дете - от 35 на 50 лв. За първо, трето и т.н. остава непроменена - 35 лв. Промяната ще засегне 325 000 хлапета. За близо 19 000 близнаци също ще има по-големи детски надбавки - увеличението е със 150%, което означава, че за всяко дете ще се взимат по 75 лв. месечно. Повече пари ще получават и приемните семейства. Причината е повишението на минималната заплата, от чийто размер зависи възнаграждението им. За грижите за едно дете то се вдига от 465 на 519 лв. (150% от МРЗ), за две деца месечно ще се получават 544 лв. (160% от МРЗ), а за три - 578 лв. (170% от МРЗ). По-голяма месечна добавка ще получават и родителите на дете с увреждания - 240 лв., при 189 лв. през м.г. През новата година обезщетението за гледане на дете от първата до втората му година вече е 340 лв.

От 1 януари има още една промяна в полза на майките. Обезщетението за гледане на бебето през първата му година, т.нар. скъпо майчинство, вече ще се изчислява като 90% от осигурителния доход през последните 18 месеца преди раждането. През м.г. се взимаше предвид доходът от последните 24 месеца. Промяната ще доведе до увеличаване на парите за майчинство през първата година средно с 12 лева на месец за близо 42 000 жени. От по-благоприятните условия ще се възползват само жените, излезли в отпуск за раждане след 1 януари. От новата година право на отпуск по майчинство вече ще имат и осиновителите на дете, навършило 2 г., но не по-голямо от 5 г.

Таксата за лекар става левче



От 1 януари всички пенсионери ще плащат само левче при посещение на личния лекар. Досега те даваха 2,90 лв. за визита при доктора. Разликата ще се изплаща на лекарите от държавния бюджет. Таксата от 2,90 лв. остава без промяна за останалите осигурени лица без децата и студентите. Преди две години тя бе обвързана с размера на минималната работна заплата.

Данък "лихва" пада на 8%

Данъкът върху лихвите по срочните банкови депозити на граждани пада от 10% на 8% от началото на 2014 г. Налогът се удържа и внася в бюджета от самите банки при начисляване на лихвите. Така хората с депозити в банки нямат задължение да го декларират и внасят, тъй като трезорите правят това вместо тях. Намалението на десятъка до 8% е само първата стъпка от планираното премахване на това облагане, което беше въведено от бившия министър на финансите Симеон Дянков. То просъществува според замисъла си само една година. От началото на 2015 г. данък "лихва" ще падне на 6%, през 2016 г. ще стане 4%, а от 2017 г. такъв данък вече няма да има, обещават сегашните управляващи.

Връщат десятъка при доход до 4080 лв. за година



От тази година влиза в сила и мярка, която реално ще увеличи парите в джоба на няколкостотин хиляди работници през следващата 2015 г. Платените данъци върху минималните работни заплати през текущата 2014 г. ще бъдат върнати на работниците в началото на 2015 г. с подаване на годишна данъчна декларация. За да се ползва това облекчение обаче, има две условия. Първото е през 2014 г. гражданинът да не получава други доходи освен работната си заплата. Например, ако вземе пари от наем, ще изгуби правото хазната да му върне пари. Второто условие е годишният доход за 2014 г. да не превишава 12 месечни минимални работни заплати. От януари минималната заплата вече е 340 лв. и, след като се удържат осигуровки, данъкът върху нея е 29,28 лв. Така за 12 месеца работа на минимална заплата хазната ще трябва да върне на работника 355 лв. Тези пари представляват още една 13-а заплата към получените възнаграждения през годината. От облекчението ще се възползват и много хора, които през няколко месеца от годината получават по-високи заплати, но след това останат без работа и общият им годишен доход е под 4080 лв. (12 по 340 лв.). Например, ако човек два месеца от годината получи по 1000 лв., след това е без работа, а после шест месеца взима по 340 лв., годишният му доход ще бъде под 4080 лв. Така хазната ще трябва да му върне платените налози за 6 месеца работа на минимална заплата или общо 177,50 лв. Добавките за прослужено време няма да се включват към годишния доход, когато се определя дали човек има право да получи от хазната платени през годината налози. Очаква се промяната да засегне около 500 хил. души, което ще струва 150 млн. лв. на бюджета за 2015 г.