От първата минута на новата 2014 година отпаднаха трудовите ограничения за български и румънски граждани в Европейския съюз. Договорите на България и Румъния за присъединяване към Съюза даваха право на старите 15 държави членки да наложат рестрикции за срок от не повече от 7 години пред достъпа на граждани на двете балкански държави до трудовите им пазари. Този срок вече изтече и от 1 януари нататък българи и румънци няма да имат нужда от разрешително за работа в друга страна членка на Общността.

Перспективата, че гражданите на България и Румъния ще се конкурират свободно на пазарите на труда с местните работници, се посреща с безпокойство в някои страни членки.

Страховете, че бедни имигранти от Източна Европа може да се превърнат в бреме за социалните системи на някои страни, се оказаха най-силни във Великобритания, където от 1 януари гражданите на ЕС, търсещи работа в Обединеното кралство, няма да имат право на помощи при безработица през първите три месеца от престоя си.

Ако не успеят да докажат, че имат реални шансове да си намерят работа, безработните чужденци ще бъдат изпращани обратно в родината си. Повечето британски издания разпалиха ненужна антибългарска и антирумънска пропаганда, написвайки, че се очаква голям приток на работна сила от двете балкански държави. Оказаха се обаче, че такива прогнози не почиват на реални данни, а бизнес организации дори излязоха с доклади, че новите имигранти имат достатъчно познания, за да запълнят дефицита от подготвени кадри, от които се нуждае британският бизнес.      

Заради дискриминационните мерки, които прие правителството на Дейвид Камерън срещу имигрантите от България и Румъния, ЕК предупреди страната да не нарушава принципа на свободно движение на хора и правото им на труд. Заради антиимигрантските настроения, разпалени от популистки евроскептични партии, Великобритания дори ще подложи на референдум въпроса за оставането си в ЕС.

Какво се променя за източноевропейците, в това число българите и румънците, от 1 януари 2014 година?

Global Post отбелязва част от новите права, които ще имат работниците от тези страни от началото на новата година.

Български и румънски работници вече могат свободно да упражняват правото си на труд във всяка страна членка, нещо, което трябваше да бъде тяхно основно право.

България и Румъния се присъединиха към ЕС през 2007 година, но трябваше да чакат седем години, за да могат общо 30-те им милиона граждани, да се възползват от правото на свободно движение в Европа, отбелязва изданието, като не пропуска и факта, че много страни от ЕС се опасяват от наплив на работници от двете страни.

Рестрикциите за работници от източноевропейските страни членки запазиха девет страни – Австрия, Белгия, Великобритания, Франция, Германия, Люксембург, Малта, Холандия и Испания (само за румънци).

Правото на свободно движение на работниците е залегнало в чл. 48 от Договора за ЕС. Кандидатите обаче трябва да докажат, че работните им места в другата страна са реални. И, естествено, страната домакин може да се позове на други ограничителни разпоредби, които касаят обществения ред и безопасност, здравни разпоредби и др.

От 2007 година насам българите и румънците са имали реално право да останат в друга страна членка не повече от три месеца. След този срок от тях се изисква да имат достатъчно средства и здравна осигуровка, за да не тежат на осигурителните системите на приемащите страни.

За съжаление по пътя на България и Румъния ще мине и Хърватия, която е членка на ЕС от 1 юли 2013 година. Хърватите ще трябва да изчакат до 30 май 2020 година. Рестрикциите за тях запазват Австрия, Белгия, Великобритания, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Словения и Испания.

Glopal Post отбелязва още една важна подробност. Експулсирането в ЕС още е възможно. За някои, особено за ромите, отбелязва изданието, тази ситуация няма да се промени и те все още могат да бъдат гонени по причини от обществен ред до хигиена.