От година на година на д-р Марко Арндт му става все по-трудно да обяснява на колегите и съпартийците си от Християндемократическия съюз в Германия логиката на случващото се на българската политическа сцена. „Понятията за партия, партийна идеология, програма и различия с другите партии в България са доста размити. Партиите идват и си отиват от властта, без да запазят своята идентичност. В българската политическа система липсват стабилност и приемственост", твърди германският историк. „Що се отнася до равносметката на българската 2013-та, няма как да не потвърдя мнението на мнозинството българи, които избраха протестите за събитието, с което, наред със смяната на правителството, тази година ще се запомни. Разбира се, има отчетлива разлика в смисъла на продължаващото от февруари масово недоволство от властта, което еволюира от социални протести срещу сметки до протести за ценности. Това, което наистина ме учуди, бе широкото и ярко присъствие на наченки на гражданско общество в протестите от месец юни, на които бе поискана смяна на политиката. Силно се надявам силата и единодействието в недоволството на българите срещу пороците на управлението да нараснат", изтъква шефът на софийското бюро на фондация „Аденауер".

„Подобно на протестите в страни като Турция, Украйна, Египет, Тайланд и други, масовото излизане на гневни хора по улиците и площадите на България бе предшествано от предизвиканата от правителството поляризация в обществото. Тя стана факт след назначенията и опитите за вкарване в изпълнителната власт на компрометирани и неадекватни за целите на демократичното управление хора. В скандалните назначения гражданите разпознаха стремеж за укрепване на системата за управление „зад кулисите". Нежеланието или неспособността на правителството да комуникира с протестиращите доведе до разрастване на недоволството", обрисува процесите д-р Марко Арндт.

Според него, недостатъците в системата на демокрацията в България остават. „Проблемът е в начина на нейното функциониране и дали се спазват базисните условия за това. На политическият опонент в България продължава се гледа като на враг. В българската политика понякога сякаш действа старият болшевишки принцип :"Ако не си с нас, значи си против нас!". Така не може да се прави политика и да се гради вътрешен мир. В една нормална политическа среда противниците все пак би трябвало да могат да изпият заедно по една бира..." коментира д-р Арндт.

Сред най-тревожните индикатори за развитието на България през 2013-та е безработицата, която вече надхвърля 30 процента, и особено липсата на работни места за младите хора до 30 години, констатира д-р Арндт. „А това е много тревожно за страна, в която работните възнаграждения са много ниски. Една пета от българите живеят практически в мизерия и само три на сто посочват, че са напълно доволни от стандарта си на живот. Няма как при подобни резултати разочарованието и отчаянието на хората от живота в България да не нарастват", изтъква германският експерт.

Но нещата не са безнадеждни. „Така например владеещи немски език млади българи биха могли да опитат да придобият добро образование и професионална квалификация в Германия, за да могат след това по-успешно да се реализират в родината си", казва д-р Марко Арндт. Той смята, че на страната не са необходими нови енергийни мощности и спирането на проекта „Белене" би трябвало да е окончателно. Не е нужна и нова мощност в Козлодуй, а позицията на Европейската комисия за проблемите в договорите за изграждане на руския „Южен поток" на територията на ЕС е обоснована, тъй като според правилата на Евросъюза една и съща страна не бива да произвежда, транспортира и определя цената на газа на европейския пазар, както и да съществуват ограничения за достъп.

Независимо от усилията и подкрепата на Европейския съюз, реформите и промените в работата на българската съдебна система остават чувство за дълбоко неудовлетворение, смята шефът на софийското представителство на фондация „Аденауер". Според него това състояние ще бъде отразено в очаквания нов мониторингов доклад на Европейската комисия за България. „В България има много съвестни и компетентни магистрати. Същевременно проблемите в правосъдието са факт. Вероятно е доста наивно, но смятам, че българското правосъдие може да се очисти отвътре с навлизането на млади и необременени с порочни практики съдии, прокурори и следователи. Другият, по-реалистичен път за подобряване на резултатите на съдебната система, е свързан с промени в Конституцията, които да преформулират институционалната подредба и принадлежност на отделните звена в съдебната система и така да спомогнат за нейното отваряне към обществото и неговите нужди. До голяма степен решенията, които сега се вземат от управлението на съдебната система, особено за кадрите и назначенията в нея, продължават да са непрозрачни, а стандартите в работата на прокуратурата и съдилищата не отговарят на европейските критерии", смята д-р Арднт.

Фондация „Конрад Аденауер" с тревога следи и случващото се в Българската православна църква. „Бях силно шокиран, когато научих за скандалите около избора на Варненски митрополит и за разврата в Троянския манастир. Но изглежда и в рози случай важи правилото, че за медиите само лошите новини са новини - ако, разбира се, те въобще са верни. Познавам почтени игумени и митрополити, които работят добре, и за тях във вестниците нищо не пише. Например с активното участие на епископ Сионий от Монтана наскоро съдействахме за основаването на Православен съюз българските предприемачи, които съдействат на църквата и работят с нея. Разбира се, скандалите в БПЦ са тежко изпитание за всички вярващи, особено когато се случват по върховете на църквата", заключава д-р Марко Арндт от фондация „Аденауер".

Автор: Н.Цеков, DW