2013-а започна с едно символно оцеляване. Ахмед Доган се оттегли от председателския пост в ДПС и оцеля, след като на конференцията на партията срещу него беше насочен газов пистолет. Това беше знак какво ни чака през годината. Бутафория, фарс, шутове и ритници – и оцеляване. Ама откъде очи да види човек.

Фактически за оцеляването на Доган много по-голямо значение има формалното му оттегляне, отколкото засечката на пистолета. Сега той си стои на завет, никой не му държи сметка защо не ходи в Народното събрание, Местан ни облъчва с мъдрости, а властта си е власт. И е у когото трябва. И парите са у когото трябва.

Сега всички казват, че думата на годината е протест. Но всъщност думата е друга.

Оцеляване.

Тази дума най-добре описва българското битие. В частност и в цялост.

Ето например Сергей Станишев. Дръпна се малко назад, избута напред Пламен Орешарски, взе властта с шашма и пирует – и оцеля. Понеже, ако не беше успял да добута БСП във властта, нямаше да оцелее. Поне не и като председател. Два последователни ялови мандата и изгладнялото войнство щеше да го засили на трудовата борса. Да види как е.

Правителството и то оцелява. Твърди, че работи, прави някакви неща. Но всъщност е заето с едно основно нещо. Да оцелява.

За нас, обикновените хора, няма какво да се говори. Ние оцеляваме от години. Оцеляваме финансово, физически, духовно и морално, всякак.

Рушат се империи, сгромолясват се цели социални и икономически системи, нас това не ни засяга много. Ние сме заети. Ние оцеляваме.

Това е минималистична философия и голяма част от нерадостното ни битие се дължи на нея. Срещу какво се борим? Какво ни застрашава? Какво бедствие – природно или друго – ни е застигнало, та на дневен ред все е оцеляването? Вместо движението напред?

Дал е бог разкошна земя, богатствата искат само стандартен труд, за да се разкрият, няма заплахи, освен тези, дето сами си измисляме, в Европейския съюз сме и можем свободно да се движим по света – защо тогава все тъпчем на едно място?

Може би е време да спрем просто да оцеляваме. Върхушката – на инат и защото без властта не се представя живота, ние – по необходимост. Може би е време да се разберем за пет-шест важни неща, най-напред за спиране на кражбите, възстановяване на елементарната справедливост и човечност, за още няколко други. И да се отлепим най-после барем малко.

Мен лично ми омръзна да оцелявам.

На вас не е ли?

Георги Даскалов