В България кризисните центрове за деца, жертви на трафик и насилие, са едва 14 на брой. Оказва се обаче, че в тези центрове се настаняват и деца, които проявяват насилие. Това е практика, защото в България има само един център за деца с поведенчески проблеми и в рискови групи. Това задълбочава кризата в кризисните центрове и се стига до момента, в който децата не получават адекватна помощ.

Кризисният център за деца, пострадали от насилие, „Вяра, надежда, любов" е най-големият в България. В момента там живеят 11 деца. Най-малкото е на 5 години и е жертва на домашно насилие. Най-големият - на 17-години - неведнъж е хващан да краде телефони, пари и чанти.

Няколко деца са сексуално насилвани и жертви на трафик. Други имат възпитателна мярка за физическа саморазправа, с психични отклонения са, хващани са да просят и да проституират. Доскоро в кризисния център е живяло и наркозависимо дете. Всички те са под един покрив.

„Децата идват тук по най-различни поводи и с най-различни индикации. Те са с най-различен профил - възрастов профил, идват от различна среда, от различна културна среда и етническа. Някои за първи път виждат сапуна и водата. Всички са деца, всички имат нужда от подслон, сигурна среда, но за съжаление не успяваме при тези условия да обърнем достатъчно внимание на децата според техните специфични нужди”, казва директорът на центъра Ивайло Йосифов.

Институцията, която настанява децата в кризисните центрове в страната, е Агенцията за социално подпомагане. По думите на директора на „Вяра, надежда, любов" кризата е точно в тази институция, защото тя не може да се справи с проблема.

В България има само един специализиран център за деца - извършители на противообществени прояви. Това е Центърът за социална рехабилитация и интеграция на деца, който се намира в Пловдив. Когато капацитетът му се запълни, всички останали деца се пренасочват в други центрове - независимо дали са подходящи за тях.

„Вместо да овладяваме кризата и да възстановяваме, ние я подсилваме. Реално не помагаме много в такива случаи”, споделя психологът в центъра Иво Ванчев.

Според новия доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) значението на кризисния център като институция е подменено. Липсва и ясно разграничение на проявите, според които едно дете би трябвало да постъпи в кризисен център.

„За съжаление не рядко кризисните центрове играят ролята и на медицински стационари. В тях се настаняват деца с изключително обременен здравен статус, включително психични отклонения, хероинозависими деца се приемат. Липсва профилиране, но работещите в сферата на кризисните центрове се опасяват, че ако бъде извършено профилиране, то ще може да ги лиши от гъвкавост. Аз лично не мога да приема този довод, защото наистина трудно бих приела , че е възможно да се работи с едно 3 -годишно дете на едно и също място с едно 18- годишно дете”, категорична е Елица Гергинова от БХК.

От Агенция "Социално подпомагане" коментираха пред bTV, че проблемът наистина съществува, но отделите за закрила на детето се стремят най-напред всяко дете да бъде подслонено, независимо къде. Въпреки това те увериха, че ще предприемат мерки за разрешаване на ситуацията. Всички дирекции за социално подпомагане вече са получили писмо с молба оттук нататък да спазват профилирането на домовете.