Всички сме чували нашите родолюбци, като казват, че в България се раждат талантливи деца, колкото никъде другаде по света. Дори и да се огледаме само във Варна, може да открием доказателства за тези думи. Едно от даровитите деца на морския град е 17-годишният Галин Ганчев. Талантът му да свири на пиано му спечелва стипендия в „Шросбъри скул“ във Великобритания. Вече три години младият виртуоз учи в училището, в което повечето възпитаници са с благородническо потекло. През това време е участвал в 9 конкурса в Ланголен, Грегъног, BBC Шропшир, като на всички печели челните награди. Двукратен носител е и на Голямата купа за инструменталисти на конкурса в Тръвеглойс-Айстедфъд. Варненецът е участвал в повече от 50 концерта в Обединеното кралство в градовете Лондон, Грегъног, Манчестър, Бирмингам, Ланголен, Тръвеглойс – Айстедфъд, и различни градове на Уелс и областта Шропшир. Репертоарът му включва произведения от Й. С. Бах, Хендел, Галупи, Хайдн, Моцарт, Бетховен, Шуберт, Шуман, Менделсон, Шопен, Брамс, Чайковски, Григ, Римски-Корсаков, Синдинг, Скрябин, Балакирев, Дебюси и др. Свирил е в известни зали като Wigmore Hall, Warehouse, Birmingham town hall и Machynlleth. Споделя, че на повечето си участия е най-малкият.

В „Шросбъри скул“ учи пиано и композиция при световнопризнатите музиканти - Питър Брадли-Фулгони и Джон Мур.

Галин участва в симфоничния концерт, част от програмата на XIV коледен музикален фестивал на Държавната опера, във Фестивалния и конгресен център вчера. Специален гост бе и преподавателят му Джон Мур.

Попитахме го какъв ученик е Галин. „Ще кажа просто, че сме много горди той да е наш ученик. Той е фантастичен музикант“, посочи Мур. „Да имаме Галин в училището означава, че другите ученици имат възможност да видят успешна реализация и да се вдъхновят“, каза още известният музикант.

Младият виртуоз е започнал образованието си в ОУ „П. Р. Славейков“ във Варна. Докато е учил там, е ходил на уроци по пиано в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“, където продължава обучението си след IV клас. През 2009 г. е поканен да участва в концерт в „Шросбъри скул“. Разказва, че след това в продължение на една година от училището са настоявали да стане техен ученик. След преговори и изпити Галин печели стипендия и вече четвърта година учи на Острова.

Талантливият пианист е син на Ганчо Ганчев, главен художествен ръководител на Детско-юношеската опера на Варна и диригент на Варненския камерен оркестър.

Галин Ганчев: Единствената награда е музиката

- Носител си на редица престижни отличия. Кои са най-важните за теб?

- Единствената награда е музиката. Всичко останало е материално. В крайна сметка минават една-две години от една награда и остава един спомен, който с времето става все по-малък и по-малък. Разбира се, наградата е вид признание. Но за мен най-голямата е, че мога да музицирам, където и да било.

- Какво е за теб музиката?

- Утешение, един различен свят, в който трябва да се опитаме да пренесем публиката. За това са и концертите – за да пренесем хората от всекидневието в нещо съвсем различно и да ги избавим от техните притеснения и нервности.

- А пианото какво е?

- Пианото е един инструмент. Музиката е нещо, до което трябва да се достига, както и да било. Просто това е моето средство за достигане до нея. Това е един инструмент, който има много големи възможности, но в крайна сметка е едно средство за достигане до определена цел.

- Свирил ли си на други инструменти?

- Да и не се получава.

- Как започна всичко?

- Започна заради моите родители и роднини. Всички са професионалисти и са напълно свързани с изкуството. Постоянно музицират. Още от малък ме водеха на концерти. На 6 години започнах да свиря на пиано. Не беше нещо сериозно, докато не станах на 12-13 г. и вече го възприемах по-сериозно.

- Какво те вдъхновява в музиката?

- Животът, естеството, природата и простотата - семплото решение на нещата.

- А кои са твоите идоли?

- Композиторите. Точен идол нямам. Всички композитори имат нещо свое, което или трябва да бъде разбрано, или не. Ако мога да го разбера, го изпълнявам.

- Имаш ли интерес към съвременната музика? Работиш ли по проекти в тази сфера?

- Неофициално има едно или две произведения от различни композитори, към които гледам в момента. Нищо конкретно не мога да кажа. Все още не съм започнал да уча големи произведения.

- Имаш ли собствени произведения?

- Предпочитам да кажа не...

- Какво планираш занапред?

- Да се упражнявам всеки ден. Лека по лека, стъпка по стъпка.

- Къде мислиш да продължиш висшето си образование?

- Все още не знам. При правилния учител.

- За теб водеща е ролята на учителя, не на мястото?

- Мястото не е водещо, мисля, че учителят е по-важен. Една добра връзка с преподавателя и неговото отношение винаги имат голямо значение за един дует между учител и ученик.

- Какъв е Джон Мур като преподавател?

- Много добър преподавател. Много лесно разбираем. Много ясен и въпреки тази яснота има много детайли, които той, без да иска, ти ги предава. Това е много важно.

- Според теб има ли много талантливи деца в България?

- Тук излизат много хора със специалност. Може да са следвали няколко предмета, но излизат с определена специалност, в сравнение с други държави, където образованието е по-общо. Не може да се каже дали е по-добре, или по-зле. Важното е да има реализация.

- За какво мечтаеш?

- За повече музика.

- Всички сме си представяли собственото бъдеще. Ти как виждаш своето?

- До пианото, с оркестри, или без. Да се надявам, че това ще се случи. Това са само надежди, предпочитам да гледам ден по ден, стъпка по стъпка.

- Липсва ли ти България?

- Да. Един българин, където и да е, границата не е на географската карта. Границата е духовна, в съзнанието. Аз винаги съм в България.