На 20.11.2013 г. Комисията за защита на конкуренцията постанови решение, с което установи, че „Енерго-Про Мрежи“ АД е злоупотребило с господстващото си положение на пазара на разпределение на електрическа енергия в нарушение на чл. 21 от ЗЗК, като е осъществявало управление на производствените мощности, присъединени към мрежата по непропорционален начин.

Комисията наложи на дружеството имуществена санкция в размер на 1 034 755 лв. и следната поведенческа мярка за възстановяване на конкуренцията: да осъществява управление на производствените мощности, присъединени към собствената му разпределителна мрежа, което да гарантира изискването за равнопоставеност между различните производители на електрическа енергия, като разпределя ограничения на производството, наложени от ЕСО, пропорционално въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии.

Производството по преписка КЗК № 56 от 2012 г. е образувано по искане на производител на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към разпределителната мрежа на Енерго-Про. В хода на производството и във връзка с искането на молителя, КЗК установи, че в определените от нормативната уредба случаи, като например необходимост от обезпечаване на сигурността на електроенергийната система, ЕСО разпорежда ограничения на производството, които задължително се изпълняват от „Енерго-Про Мрежи“ АД в качеството му на елетроразпределително предприятие. Комисията установи, че разпределението на ограниченията, налагани от ЕСО по отношение на постъпващата от разпределителната мрежа енергия, не се осъществява пропорционално от „Енерго-Про Мрежи“ АД въз основа на прозрачен и недискриминационен критерий и в този смисъл не гарантира изискването за равнопоставеност между различните производители на електрическа енергия.

Едностранното поведение на дружеството е от естество да увреди конкурентната структура на пазара за производство на електроенергия, като възпрепятства определена категория производители да произвеждат и предлагат своята продукция в максимална степен съобразно стопанските си цели. Поведението оказва индиректна вреда за потребителите, като в дългосрочен план ги лишава от възможността да се ползват от преимуществата на развитието на конкуренция на енергийния пазар и диверсификацията на източниците на снабдяване, а именно по-ниски цени и по-високо качество.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Върховен административен съд.