1120 г. — Белия кораб потъва близо до Нормандския бряг.

1667 г. — Опустошително земетресение в Кавказ причинява смъртта на 80 000 души.

1741 г. — С помощта на войската Елисавета Петровна — дъщеря на Петър I, сваля от престола на Русия малолетния Иван VI и става императрица.

1783 г. — Джордж Вашингтон превзема Ню Йорк и последните британски войски напускат САЩ.

1795 г. — Последният полски крал Станислав Понятовски абдикира след падането на Полша по руско робство.

1905 г. — Датският принц Карл пристига в Норвегия, за да стане Хаакон VII.

1917 г. — По време на първите и единствени демократични избори в историята на СССР болшевиките печелят 175 места, а есерите — 410 места; парламентът се събира само веднъж — на 5 януари 1918 г., след което е разпуснат.

1936 г. — В Берлин, Нацистка Германия и Япония подписват Антикоминтерновски пакт, с който се договарят да съгласуват действията си, "за да предпазят общите си интереси" при неочаквано нападение от страна на Съветски съюз срещу някоя от тях.

1940 г. — Уди Кълвача се появява за пръв път във филма "Чук-чук" (Knock Knock).

1941 г. — Финландия се присъединява към Тристранния пакт.

1965 г. — В Конго е извършен военен преврат и цялата власт е поета от Джоузеф Мобуту.

1969 г. — Джон Ленън връща получения по-рано от него „Орден на Британската империя“ в знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за американската намеса във Виетнам.

1973 г. — Група офицери в Гърция извършва преврат, сваляйки от власт диктатора на страната Георгиос Пападопулос.

1975 г. — Суринам получава независимост от Нидерландия.

1975 г. — В Португалия е направен неуспешен опит за комунистически преврат.

1982 г. — Служителят на БГА "Балкан" в Рим - Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на Атентата срещу Йоан Павел II на 13 май 1981 г.

2007 г. — Тържествено са уволнени последните войници от наборна служба в българската армия, която става на 100 % професионална.

Родени на 25 ноември

1562 г. — Лопе де Вега, испански поет, комедиограф († 1635)

1738 г. — Томас Абт, немски философ († 1766 г.)

1814 г. — Юлиус Роберт фон Майер, германски физик († 1878 г.)

1828 г. — Франьо Рачки, хърватски историк и общественик († 1894 г.)

1835 г. — Андрю Карнеги, американски бизнесмен и филантроп († 1919 г.)

1844 г. — Карл Бенц, германски инженер и конструктор († 1929 г.)

1845 г. — Еса де Кейрош, португалски писател († 1900 г.)

1881 г. — Йоан XXIII, римски папа († 1963 г.)

1887 г. — Николай Вавилов, руски биолог († 1943 г.)

1895 г. — Анастас Микоян, съветски политик († 1978 г.)

1895 г. — Лудвик Свобода, президент на Чехословакия († 1979 г.)

1906 г. — Дмитрий Лихачов, руски филолог и културолог († 1999 г.)

1909 г. — Светослав Обретенов, български композитор и диригент († 1955 г.)

1915 г. — Аугусто Пиночет, чилийски политик († 2006 г.)

1915 г. — Георги Ангелов, български политик († 1998 г.)

1923 г. — Мауно Коивисто, министър-председател и президент на Финландия

1925 г. — Нона Мордюкова, руска киноактриса († 2008 г.)

1926 г. — Пол Андерсън, американски писател († 2001 г.)

1932 г. — Георги Струмски, български писател

1936 г. — Николай Кънчев, български поет и преводач († 2007 г.)

1941 г. — Риаз Ахмед Гохар Шахи, пакистански духовен водач († 2001 г.)

1941 г. — Стоян Стоев, български актьор († 2000 г.)

1944 г. — Тодор Балкански, професор, езиковед, писател, родолюбец

1947 г. — Джон Ларокет, американски актьор

1951 г. — Артуро Перес-Реверте, испански писател

1951 г. — Джони Реп, холандски футболист

1959 г. — Стийв Родъри, британски рок музикант

1960 г. — Джон Кенеди-младши, американски журналист, адвокат, син на президента Кенеди († 1999 г.)

1964 г. — Павлос Воскопулос, гръцки политик

1965 г. — Дъгрей Скот, шотландски актьор

1971 г. — Кристина Апългейт, американска актриса

1973 г. — Димитър Мутафов, български футболист

1981 г. — Иван Иванов, български певец

1981 г. — Шаби Алонсо, испански футболист

1988 г. — Лалонде Гордън, лекоатлет от Тринидад и Тобаго