В много държави по света хората ще отбележат на 23 ноември Деня, в който нищо не се купува, по единствения начин, по който може да бъде чествано това - като не припарват до магазините и оставят портфейлите си добре затворени.

Традицията на Buy Nothing Day тръгва от 1992 година, когато канадския артист Тед Дейв се обявява против консюмеризма и тенденцията хората да купуват много повече от онова, което са способни да консумират. Дейв решил, че ако само веднъж в годината хората се въздържат от покупки, то този своеобразен бойкот ще успее да посее посланието на протеста сред хората. Още тогава канадецът определил последния петък на ноември за Деня, в който нищо не се купува. Времето изглежда добре подбрано - точно между Деня на благодарността и началото на голямото Коледно пазаруване. Може би и за това идеята му набира все повече и повече симпатизанти, за да се превърне в традиция за 60 страни по света.

От една страна чувството на съпричастност с този ден на бойкот е естествено у хората, които ежедневно са облъчвани от реклами да купуват. Те се стичат от радио, телевизия, листовки по улиците. От друга обаче участието в тази инициатива води до антиобществено поведение, което вреди на икономиката. Освен това дори и да се въздържат от покупки за един ден, потребителите няма да похарчат по-малко пари, отколкото биха изтекли от портфейлите им, ако го нямаше Buy Nothing Day. Те просто ще купят повече на следващия ден или ще се презапасят на предишния.

Темата е особено болезнена за американците, за които пазаруването е част от националния им характер. Там важи правилото "Пазарувам, значи съществувам". Въпреки това в САЩ се намират едни от най-големите привърженици на мораториума върху харченето на пари. За да им противодействат и да изкушат колебаещите се дали да участват в деня на бойкот, веригите магазини обявяват този ден за Черен петък, в който важат огромни намаления на стоките.

През последните години опитите на икономисти и анализатори да обяснят, че с този ден на бойкот срещу пазаруването не се постига нищо добро за обществото и икономиката, фокусът на протеста се измести към другите аспекти на това да имаш повече неща, от колкото можеш да потребяваш. В САЩ на този ден се рекламират мащабни дарителски акции, в които хората са приканени да дарят излишните им зимни палта и обувки за бедните. Организират се и базари, на които може да се извърши бартерна замяна на вещи.

Именно това според коментаторите може би е правилният акцент, в който да еволюира социалното напрежение на този Buy Nothing Day - да положи основите на нов тип мислене сред потребителите и производителите, който да доведе до създаване на по-качествени продукти, които могат да се ползват дълго, да се поправят и рециклират и това да бъде новият консюмеризъм, който е насочен към купуването на такива стоки.