Над 780 млн. евро трябва да усвои България от еврофондовете за месец и половина, за да не ги загуби. Това прави по 27 863 650 евро за всеки от 28-те работни дни до края на годината, считано от 15 ноември. Най-големи суми трябва да бъдат раздадени по Програмата за развитие на селските райони и оперативните програми “Околна среда”, “Регионално развитие” и “Развитие на човешките ресурси”.

Данните са от справка за усвояването на европарите към 15 ноември, предоставена от кабинета на вицепремиера Зинаида Златанова по искане на “Труд”.

Заплахата от загуби е един от текущите проблеми с еврофондовете в България. Наред с това Европейската комисия спря временно плащанията по програма “Околна среда”, което пък поставя под риск националния бюджет, който ще ги поеме. Единствената програма, за която категорично няма риск да загуби средства, е “Транспорт”.

Цели



Според европейските правила всяка година по отделните фондове трябва да бъдат усвоени определени суми. Разликата между годишните цели и реалното изпълнение се губи и бюджетът на програмите автоматично се намалява. Заради бавно усвояване досега са били редуцирани парите по Програмата за развитие на селските райони и по “Рибарство” - общо с 94 млн. евро. По 7-те оперативни програми автоматично намаление на бюджета не е имало, но сега рискът изглежда реален. В сряда министрите, управляващи европрограми, вкупом обявиха, че правят всичко възможно, за да се справят с проблема.

Песимизъм

Преглед на изпълнението на оперативните програми показва, че най-голям е рискът от загуба по “Околна среда”. При нея за 27 работни дни трябва да бъдат усвоени повече от 224,5 млн. евро, или над 66% от сумата, поставена като цел за 2013 г. За ускоряване на изпълнението се разчиташе на проекти за купуване на противопожарна техника и автобуси и тролеи. Обществените поръчки за част от тях буксуват, а така се бави усвояването. От екоминистерството избягват прогнози за евентуалната загуба.

Официални оценки за риска от загуби няма и по програмите “Административен капацитет” и “Техническа помощ”. По тях остава да бъдат усвоени 54,3% (“Техническа помощ”) и 37,5% (“Административен капацитет”) от минималната цел за годината, но сумите са малки.

Оптимизъм

По-оптимистични са прогнозите за усвояването по програмите за бизнеса, за пазара на труда и обучение и за развитие на регионите. Управляващите ги министерства твърдят, че сериозните рискове от загуби, които съществуваха към средата на годината, вече са избегнати. От тези 3 програми най-много пари за използване остават по “Регионално развитие” - 114 млн. евро. Ресорният министър Десислава Терзиева обаче твърди, че планът дори ще бъде преизпълнен. Въпреки това 22 проекта на общини за общо 47 млн. лв. са рискови. Проблемът може да стане още по-голям, тъй като в сметката не влиза все още неодобреният от ЕК проект за изграждане на Северната скоростна тангента на София за 250 млн. лв.

Оптимист за изпълнението е и икономическото министерство, което преди седмици обяви, че е спасило програмата за бизнеса “Конкурентоспособност” от евентуална загуби с ускоряване на подписаните договори и съответно на плащанията по тях.

Секунда е много в земеделието

Не минута, секунда е много в земеделието! Въпреки усилията на сегашния екип на министерството, на карта са заложени около 280 млн. евро, които трябва да се платят до Нова година. Иначе парите горят.

За целогодишната работа на фонд “Земеделие”, цифрите говорят сами. До края на септември т.г. са разплатени 89 млн. евро, а в последните 3 месеца трябва да се платят 286 млн. евро. С плащания от последните дни сумата била намалена до 278 млн. евро.

Ясни са и спасителните мерки: изплащане наведнъж през декември на 148 млн. евро субсидии за биоземеделие, сеитбообращение, НАТУРА и др. И второ: плащане на по-едри аванси по общинските проекти. За целта преди ден МС взе решение за наддоговаряне на средствата за кметствата до 189 млн. евро. От тях до Нова година фонд “Земеделие” може да разплати 50% от сумата под формата на аванси. Така при условие, че фондът одобри бързо проектите в следващите 27 работни дни, като аванси могат да се платят още 94 млн. евро. Или общо с агроекологията и авансите ще се спасят 242 млн. евро.

Останалите около 30 млн. са под въпрос. Именно затова преди ден аграрният министър Димитър Греков обяви, че страната ни може да загуби между 10 и 30 млн. евро.

Но дори спасителният план да сработи и на Нова година щетите да са незначителни, в крайна сметка в средата на 2015 г. може да се окаже, че тези пари пак могат да бъдат загубени и общините да ги връщат, ако не са ги изпълнили. Защо? По време на кабинета “Станишев” бе разписано, че след одобрението на проектите за пътища и канализация кметствата имат 30 месеца, за да ги изпълнят. Заради обжалвания на обществени поръчки по-късно кабинетът “Борисов” реши, че срокът е недостатъчен. По сегашната наредба няма законов срок, в който след одобрението на проекта кметовете да са задължени да стартират обществената поръчка.

30-месечен срок започва да тече едва след като обществената поръчка е факт и е съгласувана от фонд “Земеделие”. Така че през 2015 г. европари за селата може да горят заради мудни кметове. Един от новите зам.-шефове на фонд “Земеделие” разказа пред “Труд”, че в момента получават заявки за плащания за кметски проекти от 2009 г.

По селската програма цъка още една потенциална мина. Гаранционният фонд за 236 851 013 лв. също може да изгори в края на 2015 г., ако не се вземат бързи мерки. В края на 2011 г. кабинетът “Борисов” загуби 98 млн. лв. по програмата, а други 236 млн. лв. “спаси”, като ги прехвърли във фонд, който трябваше да гарантира фермерските кредити пред банките.

По схемата обаче са усвоени не повече от 30 млн. лв. Аграрният зам.-министър Явор Гечев обяви още през лятото, че ще спасява тези пари, като поиска разрешение от Брюксел те да бъдат пренасочени към мярката за напояване. Но все още няма подобно разрешение от Европейската комисия.

По програма “Рибарство” до Нова година трябва да се усвоят 13,08 млн. евро. По най-песимистичния сценарий на ведомството могат да се загубят до 4,4 млн. евро. Други 4 млн.евро загубихме в края на 2011 г.

Плащанията за екология - във фризера

Докато управляващи и опозиция си прехвърлят топката за това, че Европейската комисия спря временно плащанията по европрограмата за околна среда, причината за тази мярка все още не е обявена официално. ЕК лаконично каза, че има проблеми с провеждането и контрола на обществени поръчки, финансирани по “Околна среда”. В екоминистерството чакат официалното писмо с аргументите, за да предприемат действия. Спирането няма да доведе до автоматична загуба на пари.

За заплахата от замразяване на парите предупреди вицепремиерът Зинаида Златанова дни преди ЕК да вземе решение. Тогава като мотив за мярката бяха посочени проблеми с обществени поръчки от 2008 г. и 2009 г., правени от общините Белослав, Перник и Хисаря. Проблемът при тях е, че са смесени критериите за участие, които кандидатите трябва да покриват, с тези, по които се оценяват вече допуснатите до търга фирми. Заради това Брюксел поиска общините със съмнителни поръчки да бъдат глобени с 25% от съответния проект. В противен случай санкцията щеше да отнесе националната хазна.

За да не се стигне до наказание за бюджета, сгафилите общини ще бъдат глобени. Прави се и преглед на всички поръчки по програмата и същата мярка за намаляване на парите по проектите ще бъде приложена за всички ведомства, които са допуснали подобно смесване на критериите, обясни екоминистърът Искра Михайлова. Това със сигурност ще натовари бюджета им, тъй като често санкциите са равни или дори по-големи от годишния им бюджет. Ще бъдат прегледани и всички наложени до момента глоби на общините, както и направените одити по програмата.

Смесването на критериите по търговете обаче не е причината за временното спиране на плащанията. Според екоминистъра поводът за по-голямата санкция са констатации от по-късни проверки. Ясно е обаче, че проблемът ще натовари националния бюджет, тъй като оттам ще бъдат платени 200 - 300 млн. лв. на общини и ведомства, които Брюксел ще възстанови със забавяне. Възможно е в резултат на мярката да бъде сменено и ръководството на програмата. Михайлова ще предприеме мярката, ако ЕК смята, че има пропуски в работата на управляващия орган. Той се ръководи от Малина Крумова.

Според запознати публично обявените от ЕК аргументи не са достатъчни, за да се стигне до временно спиране на парите. Те допускат, че роля са изиграли публичните изяви на вицепремиера Зинаида Златанова, която се усъмни в компетенциите на управляващите програмата и на експертите, които са я одитирали. Според лидера на “България на гражданите” Меглена Кунева спирането на парите е сигнал, че ЕК не вярва, че правителството може да се справи. Златанова обаче отрече това и обяви, че комуникацията на кабинета с Брюксел е добра, а виновни за проблема са бившите управляващи от ГЕРБ.