На 10 ноември 1989 година на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия беше свален от власт Тодор Живков. Сега е прието да се казва, че на тази дата е паднал комунистическият режим. Мисля, че е пресилено. Точното е, че падна Тодор Живков. Комунизмът и комунистите си останаха. И още си стоят.

По шахматному – комунистите пожертваха царица, за да спечелят играта. А после колко комунистически пешки станаха царици, не е за разправяне.

По случай датата президентът Желев даде интервю, в което каза, че най-голямата ни грешка е, че не сме забранили комунистическата партия. С цялото уважение към президентската институция и към президента лично – ето за това хората казват “да му имам на българина акъла, дето му идва после”.

Из форумите в интернет върху президента Желев се изсипва цялата възможна “злоба на роба”, а мнозина навярно са забравили, че точно той отмени един комунистически закон, който възпроизвеждаше крепостничеството в модерен вариант – този за жителството. Ако това беше останало, мнозина от тези, дето сега въздишат по комунизма, щяха да гледат София само по телевизията. То не че е някаква ценност да живееш в София, но точно за тези хора е.

Както и да е.

Думата е за забраната на комунистическата партия като престъпна организация, каквато тя всъщност е.

Пак из форумите един коментатор пише – вие представяте ли си синът на д-р Менгеле да бъде избран за министър-председател на Германия след 1945 година. Аналогията не е точна. Нацисткият аналог на Димитър Станишев, баща на Сергей Дмитриевич Станишев, е Йоахим фон Рибентроп, външен министър на Третия райх, обесен от съюзниците през октомври 1946-а.

А иначе – дали мога да си представя, че син на висш нацистки функционер е можело да управлява Германия 25 години след краха на Райха – не, не мога. Американците нямаше да го позволят. Но в българския случай американците не само го позволиха, а и президентът Джордж Буш-младши викаше на Станишев “Мистър Клийн”. Но и Буш беше син на президент, та навярно е смятал, че предаването на властта по наследство е в реда на нещата.

Така или иначе българските комунисти избегнаха съдбата на нацистите – и не само не бяха съдени и осъдени - въпреки че избиха десетки хиляди невинни българи и прекараха през затворите и концентрационните лагери стотици хиляди други – но и бяха оставени на спокойствие и бяха на власт през целия т.нар. преход. И грабиха, и продължават да грабят онова, което хората на България бяха произвели и продължават да произвеждат.

Това е истината. Това стана на 10 ноември 1989 година – бутнаха Живков, комунизмът остана. И още е тук.

Георги Даскалов