Румен Райнов е електроинженер по професия. В Двореца на културата и спорта работи от 1989 г. В момента е директор по техническата експлоатация. Той е един от хората, на чиито плещи лежи тежката организация по провеждането на Международния балетен конкурс. По думите му наемът на участниците от балетния конкурс не е мърдал с нито стотинка през последните няколко години, а в момента е занижен със значителна отстъпка съобразно инвестициите от над 1 милион, вложени в ремонта на базата и денонощната работа на екипите по време на трите седмици с конкурсни вечери. Реакцията му е по повод публикация на вестник „Народно дело“ от миналата седмица, в която директорът на конкурса доц. Емил Димитров се жалва, че наемът на театъра е скочил с 5000 лв.

Закачка

Изказването на проф. Димитров, че варненци са бедни и софиянци трябва да им събират пари, се дължи на жаркото слънце

Варианти

Обикновено ДКС предоставя зала „Конгресна“. Случвало се е много пъти, когато юли е дъждовен

Убеждение

Варненци нямат поводи за срам при организацията на балетния конкурс



- Готов ли е Летният театър за балетния конкурс?

- До броени дни ще бъде готов. Нещата отиват към привършване. Тази година Общинският съвет и общинската администрация отпуснаха рекорден бюджет за Летния театър и пространството пред него. Парковото пространство беше основно ремонтирано и обновено с настилки, осигурени са парково осветление и кътове за отдих на гражданите. Централният вход е с нови врати. Фасадата е обновена основно, а балконът беше в трагично състояние. Все пак съоръжението е построено през 1956 г. и е постоянно изложено на атмосферните условия, особено през зимата. Тежки са пораженията от дъжда, снега, замръзванията. Отводнителните системи бяха подновени. Сменени са настилката на балкона, хидроизолацията и парапетите. Има нови безопасни панели на балкона, а преди мазилката падаше. В съблекалните се правят частични ремонти, сменят се прозорците и елинсталацията. Бяха сменени покривите на 4-те осветителни кули. За всичко това по мои сведения е вложен над 1 милион лева. Това е ангажимент на общината към Летния театър.

- Настилката на сцената се превърна в ябълка на раздора...

- Искам ясно да кажа, че парите за настилката бяха осигурени от общината. Никакви проблеми не е имало. От 20 години съм свидетел на организацията на конкурса, но нямам спомен някой друг да е финансирал изграждането на подиум, а това се случва на всеки 5 - 6 години. Проблематично е осигуряването на бяла мура, както и майстори на дюшемета. Заради балетния конкурс подиумът трябва да бъде от дърво, което не се обработва с лакове. Самият процес на сушене има специфика. Качеството на материала предполага много голяма засмоленост на дървото и не допуска влага в него. Процесите на измятане и гниене са много по-малки. Мекият материал е най-благоприятен за изискванията на балетното изкуство.

- Тежката апаратура ще го увреди ли?

- Последното нещо, от което може да се увреди подиумът, е апаратурата. Нашите хора са много опитни. Преди всеки балетен конкурс има процес на подготовка. През 2 години се прави циклене.

- Как ще се решава въпросът с дъждовните вечери?

- Обикновено ДКС предоставя зала „Конгресна“. Случвало се е много пъти, когато юли е дъждовен. Броят на седалките почти съвпада. Може и да се покрие сцената, но това е много скъпо съоръжение. Виждал съм как е направен бургаският летен театър, но там е струвало над 3 милиона евро. Преди години направихме конкурс за проекти. Японското посолство отпускаше ежегодна помощ за културна институция. Ако я бяхме получили, щяхме да осъществим проекта. Според мен покривната конструкция има недостатъци. Ако сцената е покрита постоянно, тази разстителност, която отличава театъра от другите в България, ще умре. При първото прибиране на покривалото в Бургас се накъса покритието.

- Настоящите инвестиции са част от планов ремонт ли, или всичко това се прави заради балетния конкурс?

- Според мен това е заради Летния театър, но преди конкурса мерките са съобразени с балета, което наистина е голямо събитие за града ни.

- Защо трябваше да се увеличи наемът?

- Нека уточня, че наемът е вдигнат, но той е със 60% отстъпка от действащата тарифа. От 2002 до 2008 г. всички сме наясно какъв ценови скок има навсякъде – в услуги, в електроенергия... По време на балетния конкурс целият персонал от ДКЦ е ангажиран. Това е почти 3 седмици, без да броим подготовката на базата. Все пак тези хора в края на месеца трябва да си получат заплатите. Да не забравяме, че ние сме търговско дружество. Наемите са съобразени със стандарта в България, значително са по-ниски от НДК, но със сигурност са по-високи от Търново. Все пак дворецът и зала „Конгресна“ за момента са най-голямото и много добро покрито спортно съоръжение. Ако не се увеличават приходите, ние просто ще фалираме, защото разходите се увеличават всяка година. Ние даваме и зала хореография за този период на балетната академия, която е платена и там се формират приходи.

- Варненският Летен театър остана предпочитано място през годините за провеждане на балетния конкурс. На какво се дължи това?

- Това е заради красивия интериор. Удобството и разположението също имат значение. Възпитаните през годините балетни кадри във Варна, балетната публика на конкурса, отдел „Култура“ на общината. Това са все основни фактори.

- Толкова ли сме бедни варненци, че софиянци да ни събират пари за провеждането на подобно мероприятие?

- Това го приемам с чувство за хумор. Без капка злоба си мисля, че изказването на Емил Димитров се дължи на жаркото слънце, което в момента пече в София. В Летния театър са гастролирали много звезди, но и Филип Киркоров си плаща тарифата. Световната лига по волейбол, която е не по-малко престижно събитие, също си плащат наемите. Така е – изкуството по света е бизнес.

- Можем ли да обобщим, че варненци не са длъжници на балетния конкурс?

- Варненци не са длъжници за нищо. Балетният конкурс е създаден във Варна, защото е имал почва тук. Значи има принос на варненци. София са ни откраднали много неща на някакъв етап. Нещо се развива, тръгва добре и отива в столицата. Много хора идват през годините първо като деца – участници в надпреварата, по-късно се проявяват като утвърдени артисти на балетните сцени и идват да направят галавечер. По-късно, като слязат от сцената, стават членове на журито.