Днес - 8 ноември от 11 часа в Парк-музей „Вл.Варненчик” с военен ритуал и полагане на венци и цветя ще бъде отбелязана 569–та годишнина от Битката при Варна, състояла се през 1444г.

На 10 ноември (неделя) музеят ще приема безплатно своите посетители през целия ден.

От 10.00 до 12.00 ч. ще бъде отворена и работилницата за рицарски занаяти, където всеки ще може да научи повече за живота на средновековните рицари.

Битката при Варна – 10.11.1444 г.

Парк-музей „Владислав Варненчик” е мемориален комплекс, посветен на битката на народите, състояла се на 10.ХІ. 1444г. между 20-хилядната съюзническа християнска европейска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и 60-хилядните османо-турски войски на султан Мурад ІІ.

Изграден в центъра на бойното поле между две тракийски могили, от началото на миналия век до днес комплексът се е превърнал в култово място за поклонение на много европейски народи пред паметта на загиналите бойци в общата антиосманска борба, започнала през 1440г. с подписването на уния между Унгарското кралство и Полша за организиране на антиосманска кампания и прогонване на нашествениците от Европа.

Начело на кампанията застава юношата - крал Владислав ІІІ Ягело, който предприема два похода към турската столица Одрин и достига до пределите на България.

Първият, наречен „дълъг поход”, е осъществен през 1443/4г. Обединените 40 - хилядни кралски войски минават победоносно през Ниш, Пирот и София. Достигайки до Златица, те са принудени да се върнат обратно в Унгария заради изключително суровата зима и заледените проходи през Балкана. Този поход е успешен в дипломатическо и военно-политическо отношение, но на българите не носи свобода.

В навечерието на 569-та годишнина от битката при Варна се отбелязва и 570-та годишнина от началото на антиосманската кампания на Балканите, започнала през есента на 1443 г.

През септември 1444г. започва вторият поход. 16-хилядната армия минава Дунава при Оршова и през Дунавската равнина се отправя към Черноморието.

На 10 ноември двете армии се срещат за решително сражение пред крепостта Варна. Първи атакуват турците. След променлив успех християните постигат превес - към средата на деня двата османски фланга са отблъснати назад. С 500 рицари кралят се спуска в атака срещу 10- хилядния яничарски център, охраняващ султана. Въпреки героизма на краля и неговите бойци, кралският отряд е разбит, а кралят – посечен от яничарска сабя.

По заповед на султана набучената на копие кралска глава се разнася по бойното поле, което обезкуражава и дезорганизира християнските войни. При Варна загиват 10 хиляди българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, хървати, босненци, румънци, рутени и рицари кръстоносци. Българският и останалите поробени европейски народи се разделят за векове напред с мечтата си за скорошно освобождение.