Ако сте любители на необичайните небесни явления, то ноември е вашият месец. Той предлага на астрономите "меню" от цели три космически деликатеса. Преди два дни, макар и не у нас, можеше да бъде наблюдавано слънчево затъмнение, наречено "хибридно". В края на ноември пък ще можем да видим една от големите комети, наречена Изон, разказа зам.-шефът на обсерваторията в Рожен Никола Петров. Отново в края на месеца ще можем да наблюдаваме и метеоритен дъжд, който е често явление по това време на годината. Затова си пригответе повече от три желания - в края на ноември ни очаква истински звездопад. Между 40 и 50 звезди на час.

Ако искаме да видим истинско слънчево затъмнение, трябва да почакаме до 2081 г. Или пък да си уредим ваканция след две години в Ирландия или на Фарьорските острови, разказва Никола Петров от обсерваторията в Рожен. Едва след 68 г. на територията на страната ни ще може да бъде наблюдавано пълно слънчево затъмнение. Още през 2015 г. обаче това явление

може да се наблюдава от Ирландия, а през 2017 г. - от САЩ.

Явлението, което астрономите очакваха с трепет, не можеше да бъде наблюдавано с невъоръжено око от територията на България, въпреки че границата му на видимост бе по линията Пловдив - Бургас. "Много зависи и от надморската височина, и от атмосферното налягане, а и от други фактори. Но дори в най-южната точка на страната няма начин човек да види разлика в светлината на слънцето, ако не знае специално, че се очаква затъмнение. Както и ако няма специален филтър", разказва Петров. Самото затъмнение специалистите наричат "хибридно" - това означава, че от някои точки то се вижда като пръстенообразно, а от други, като пълно слънчево затъмнение. Явлението започна над Мексиканския залив, премина през Атлантическия океан и завърши над Африка, Средиземно море и Арабския полуостров, почти без да ни споходи.

За сметка на това кометата Изон, която американците наричат още Айзон, ще може да бъде наблюдавана и от българите в дните около 22-24 ноември малко преди изгрев

слънце. Астрономите я следят и очакват с нетърпение да изследват опашката й. В момента кометата се намира точно под Марс и вече може да бъде заснета с добър фотоапарат, ако си направите труда да станете преди изгрев и да погледнете на изток. Името на небесната красавица идва от това на телескопа, с който е открита. Интересното е, че тя е засечена за първи път от руски любители астрономи - Виталий Невски и Артьом Новичонк. Очакванията тогава са били тя да стане "Голямата комета на 2013 г.". "Когато бе засечена през февруари-март миналата година, очакванията за нея бяха, че при преминаването си тя ще свети с такава яркост, че ще затъмни Луната", разказва Петров. След това непостоянната Изон се скрива зад Слънцето и астрономите я изпускат от поглед за няколко месеца. Когато отново се появява през септември, тя вече е доста по-кротка и не оправдава очакванията за интензитета, с който ще свети.

Освен това едно от разочарованията за астрономите е, че в момента, когато е най-ярка - на 27 срещу 28 ноември, тя ще се намира в близост до слънчевия диск, който, естествено, ще я засенчи. Специалистите отново ще имат възможност да я наблюдават, но няма да се превърне в гигантската небесна атракция, която милиони хора очакват.

Изон е една от кометите, които са по-големи от нормалното, разказва Петров.

Тя е с диаметър 10-12 км., а обичайните размери на една комета са от 3 до 5 км. Въпреки това Изон не е най-голямото подобно явление, преминавало край Слънцето. През 1997 г. астрономите наблюдаваха кометата Хейл-Боп, кръстена така на двамата й откриватели. Тя е с гигантския диаметър от около 40 км, а първото й наминаване по нашите небеса е било още през юли 2215 г. пр. Хр.