Осем месеца, след като подаде оставка като кмет на Варна под натиска на протестиращите си съграждани, Кирил Йорданов бе избран за председател на Асоциацията на българите по света /АБС/. Това се случи по време на Втория велик събор на българите, който се провежда във Варна. За него дойдоха представители на български дружества от 34 държави. Поздравиха ги лично кметът Иван Портних и митрополит Амвросий, който временно ръководи Варненската и Великопреславска епархия. Приветствено писмо до форума прати и премиерът Пламен Орешарски. Нашенци от Македония бяха донесли голям транспарант с надпис "Оставка", но гардовете на събора не им позволиха да го вдигнат с мотива, че събранието е надпартийно.

До избора на председател в залата на Фестивалния комплекс останаха 200 от регистрираните 435 делегати. 197 от тях гласуваха за Йорданов. Досега той делеше почетното председателство на АБС с акад. Григор Велев, а шефския пост зае след оставката на проф. Александър Чирков, който се оттегли по здравословни причини. "Кирил Йорданов бе сред инициаторите на учредителния ни събор преди 5 г. Ако не беше той, нямаше да я има тази организация", обясни акад. Велев.

"Живот и здраве, в следващите години да успеем да свършим работата, която българската общност чака от нас, защото изчезват и последните капки собственост на българите в чужбина - закриват се храмове, училища. Усещането на хората е за самота, а тази празнина е дело на българските институции. Затова първата ни задача ще е да ги призовем да си свършат работата, за да се събуди българското племе", каза от трибуната новият председател на АБС.

"Оставаме нечути, макар че годишно емигрантите внасят в България между 1,6 и 2 млрд. лв. От създаването на АБС през 2008 г. сме депозирали 25 предложения до властта и нито едно не е получило отговор. От кабинета на вицепремиера Маргарита Попова дори ни питат частна инициатива ли представляваме", възмутен бе акад. Велев. Той и Йорданов очертаха 3 нови искания, които съборът ще гласува. Първото - до НС, е да бъде възстановено насилствено отнетото през 1945 г. българско гражданство на нашенци от Македония, Западните покрайнини и Западна Тракия. "70% от тях са хора над 50 г. и не искат гражданство, за да имат по-бърз достъп до трудовия пазар в ЕС, както се пише в медиите. Тези хора сега чакат ред и понякога плащат по 2000 евро под масата, за да признаем, че са българи. А Полша, Унгария и Румъния уредиха този въпрос със своите общности", поясни акад. Велев. От кабинета АБС ще иска да подпомогне откриването на редовни училища в градовете с големи български диаспори като Чикаго и Солун. А от Светия синод - да канонизира Хан Кубрат. В урни във ФКЦ всеки делегат бе призован да праща до ръководството своите предложения. Сред първите идеи бе създаването на туроператорска агенция, която да урежда по-евтини билети от САЩ до Европа за нашенци в диаспора.

В първия ден от събора делегатите одобриха 25-членен УС и 5 евро годишен членски внос на човек, въпреки че няма точни данни колко са членовете на дружествата ни в диаспора. Днес (неделя) българите по света ще изберат 200 депутати - по 100 от България и от чужбина, за своя парламент, който заседава ежегодно.