Над 36 милиарда лева държим в банки, според актуалните данни на БНБ за септември. Сумата е по-голяма с 9 на сто в сравнение с миналaта година. Най-много са влоговете до 20 000 лева, а точно 1800 са тези над 500 000. Така изглеждат спестяванията ни в деня на спестовността.

Мануела Янева е журналист, а съпругът ѝ Николай е майстор във фирма за стъклопакети. Двамата са младо семейство от Бургас, имат 5-годишно момиче. "Влог в банка нямаме. Първото нещо, което правим, когато получим своите заплати, е да си платим сметките - ток, вода, телефон”, казва Мануела. "Тъкмо заделим едни 50 лева и вече казваме, че те са за нещо, и се отваря някоя дупка, която трябва да се запуши. Примерно някой се разболее, или зъб те заболял, я някоя банка ти се обади, както е в повечето случаи”, допълва мъжът ѝ.

Мануела и Николай управляват семейния си бюджет както повечето представители на средната класа, обяснява икономистът Иво Димитров. „Спестяват най-бедните и най-богатите. Средната класа не спестява. Като движеща сила на икономиката винаги живее на кредит”, обясни той.

За една година банките са намалили лихвения процент върху депозитите с около процент. Въпреки това хората предпочитат да държат парите си в сметки. Това им дава сигурност, казва икономистът. Дори хората, които имат много пари за спестяване, ги депозират в размери, защитени от закона. Така 32 милиарда лева от влоговете на българите са защитени в случай на банкови фалити.

„Огромната част от депозитите са до 20 000 лв. Това не е спестяване. Това е кътане на пари за черни дни. Не си сменяте хладилника, а се опитвате да карате със стария докато може“ поясни Иво Димитров.

Икономистът призовава хората да харчат парите си, за да помогнат на икономиката да заработи. На тази препоръка семейството от Бургас отговаря, че отглежда 5-годишната си дъщеря с помощ от родителите.

"Просто ми е неудобно от самите тях. Искам аз да има помогна, аз да заделя някакви пари, но не се получава", казва Мануела.

Финансови експерти прогнозират, че икономическото положение ще стане по-розово в средата на следващата година. Тогава българинът щял да се престраши да спестява по-малко и да харчи повече.