Всяка година поне 10 000 бивши затворници у нас отново грабят, убиват, изнасилват или вършат повторно друг вид престъпление, сочат данни на прокуратурата. Рецидивист става всеки 5-и осъден за нарушение на закона.

Мъже над 30 години, неженени и със средно образование най-често извършват повече от едно насилствено престъпление, наркотрафиканти и дилъри на дрога пък обикновено продължават "кариерата си" около 26-ата си година. Бивши затворници с основно образование на 28 години е най-веротяно да нападнат, ограбят или откраднат отново.

Това показва научно изследване на докторанта по психология от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Михаил Герговски. Той е проучил профилите на 346 рецидивисти в Софийския затвор и Казичене.

Какви хора в България стават серийни престъпници, след като веднъж са нарушили закона и са били наказани?

Опасните рецидивисти са със среден интелект, нереализиран обучителен потенциал и слаба професионална реализация, обясняват специалистите. Те са упорити, организирани, неспокойни, обидчиви и завистливи.

Почти всички серийни престъпници имат лоша семейна среда, обикновено още в детска възраст са били неглижирани у дома, а като възрастни не са успели да изградят стабилни, нормално функциониращи семейства.

Най-малка вероятност повторно да престъпят закона изненадващо има при

разведените бивши вече затворници, които са над 40 години, установява още изследването.

Оказва се, че за повечето бандити раждането на техни наследници действа като спирачка за извършване на престъпления. По-малко от 30 процецента от бившите затворници стават закоравели рецидивисти, когато им се родят деца.

От българите, превърнали извършването на престъпления в своя професия, най-много са със средно или основно образование.

Макар и изключително рядко, висшистите също стават рецидивисти - в по малко от 5% от случаите. Най-често високообразованите се заемат с присвояване в големи размери или други финансови престъпления, те са между 35 и 44 години и за разлика от останалите бивши затворници имат сплотени семейства и професионална реализация.

Почти всички серийни бандити не работят, докато излежават присъдата си в затвора. Сред тях най-късно приключват престъпната си дейност извършителите на най-тежките престъпления - убийците.

При изследването на затворниците в софийския затвор и "Казичене" най-възрастен е 73-годишен мъж, осъден за повторно умишлено умъртвяване.

Психолози смятат, че един закоравял престъпник е способен да отнеме живот до дълбока старост, стига физическото му състояние да го позволява.

Крадците в България най-често стават рецидивисти.

Над 70 процента от всички повторени престъпления са против собствеността, като именно в този престъпен ресор има и рекордьори с по над 30 присъди. Повечето са с основно образование, а психологическият им профил показва, че са най-често без професия или специалност, която да е законна.

Най-много крадци рецидивисти има на възраст между 28 и 37 години, като щом достигнат максимум до 52 години, обирджиите се "пенсионират".

На същата възраст "в пенсия" излизат и по-бруталните апаши, които нападат и извършват грабежи. При тях повече от 70 процента са учили само до 8 клас,

а най-брутални и чести нападения извършват между 24 и 33 години.

Профилите на крадци и грабители показват, че те са превърнали престъпленията в своя единствена професия и дори не се опитват да се поправят. Те не изпитват и чувство за вина.

От психологическа гледна точка взломните кражби могат да се обяснят с лишения от биологически потребности и стремеж към лесно материално облагодетелстване, обясняват експерти. Главен мотивиращ фактор при такива престъпления е, че бандитът получава удоволствие и самоудовлетворение от факта, че му се е удало да извърши престъпление. В повечето случаи крадците оправдават своето поведение и отричат

то да е престъпно действие.

Обирджиите за разлика от насилниците имат развити социални умения и са в състояние да манипулират околните.

Рецидивирането на крадците се дължи на враждебните нагласи към обществото като цяло, те са индивидуалисти, често егоцентрични и склонни към криминално поведение като форма на самореализация. Извършването на престъпления дори повишава тяхната самооценка. Те са склонни да манипулират хората, за да постигнат асоциалните си намерения, сочат още данни на психолозите.

Осъденият за грабежи рецидивист пък е емоционално нестабилен, авантюристично ориентиран към силни преживявания и действия, които за него са привлекателни. Хората, които нападат, бият и грабят, чувстват рисковите ситуации като стимулиращ фактор и ги търсят.

Те често изпитват чувство за малоценност, имат ниско равнище на интелигентност и са тревожни. Не са способни реалистично да възприемат другите и техните действия и са фиксирани върху проблемите на общуването.

Бруталните нападатели търсят външна ефективност и демонстрират "мъжко поведение" чрез грабежа. Така те прикриват своята социална отхвърленост, като я замаскират зад претенциозност и имат изразени претенции за неповторимост, оригиналност.

Чрез грабежите се стремят към самоотвърждаване и себедоказване, независимо от средствата и цената.

Грабителите, както и всички насилници, имат повишени очаквания към другите и в същото време са с понижени изисквания към себе си.

Тези серийни нападатели се отличават още с много примитивна користна мотивация. Тоест, за тях е важно, като извършат престъпление, да придобият пари или друг предмет, с който да си набавят нещо, което им изглежда престижно.

"Напирмер някой ще нападне няколко жени и после ще си купи телевизор с плосък екран, защото повечето добре живеещи семейства вече имат такава техника", обясняват специалистите. По такъв начин неадекватно се компенсират потребностите от признание,

самоутвърждаване, зачитане и поддържане на висока самооценка.

При повечето насилствени престъпления се наблюдава т.нар. дехуманизация. Това значи, че един човек се отнася към друг не като към личност, а като към обект или предмет.

Тази деперсонализация помага на един брутален грабител да постъпи нехуманно към жертвата си, като я пребие, за да вземе например златно синджирче или чантата, обясняват специалистите.

Престъпникът не е нужно да говори за последствията, защото той не смята, че е нанесъл вреда на човек, а просто е отстранил пречещ му предмет.

Изнасилвачите рецидивисти у нас пък най-често повтарят престъпленията си между 33 и 37 години, сред тях най-много са със средно или основно образование, няма завършили университет. Осъдените за изнасилване имат нисък самоконтрол. Чувстват се зависими от женския пол и възприемат жените като враждебни и застрашаващи личността им, което ги прави агресивни в различни ситуации на общуване.

Сред осъдените сводници в България най-много рецидивисти има на 30 години, всички са неженени, най-често със средно обарзование и безработни от дълго време.

Най-често срещаните мотиви при наркопрестъпниците - пласьори на дрога и трафиканти, са алчността (24,6%), склонността към риск (16%) и жестокостта (15,8%). Оказва се, че най-характерното поведение за наркопласьорите е агресията. Тяхното криминално поведение се изразява в подражание на наркобосовете, които просперират с цената на жестокост и насилие, насочени към дилърите с по-слаба воля. Те лесно заемат лидерски позиции, като въвличат в незаконна дейност други хора, които сляпо им вярват и подражават. Слабото им място е при наличие на разширяване на пазара за дрога. Техните приходи ги правят уязвими от правоохранителните органи.

Най-изразен при наркодилърите е емоционалният дефицит. Чувствали са се пренебрегнати, изоставени, самотни и излишни. Поради липсата на пълноценни контакти при тези престъпници, които преобладават, в младежка възраст са създали социално комуникационен дефицит. Те компенсират тази липса с агресивност и жестокост. Всъщност именно бруталността помага на дилърите да се издигнат в йерархията. Те са способни на всякакви форми на насилие, обясняват специалистите.

В България наркодилърите са обикновено от 20- до 38-годишни. Повечето са завършили средно образование, като рядко има и продавачи на наркотици, завършили университет. Наркотрафикантите също са с добро образование, често имат технически професии,

но лесната печалба ги привлича.

Според повечето криминални психолози след достигането на 36-годишна възраст "факторите, които могат да подтикнат престъпника да се върне на пътя на законното поведение, престават да действат".