Държавният бюджет за 2014 г. е реалистичен, усилията за борба със сивата икономика трябва да продължат, данъчната стабилност е позитивна за стимулиране на икономическия растеж. Това са основните изводи от проведеното обсъждане на проекта за държавен бюджет за 2014 г. на заседание на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, съобщиха от асоциацията.

Българският бизнес счита, че прогнозата за 1,8 на сто ръст на БВП е оптимистична и че тя би се изпълнила само при благоприятни външни условия за българския износ, както и в случай, че мерките за по-добра регулация и за увеличаване на вътрешното потребление дадат резултат.

АИКБ подкрепя данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки, като я оценява като един от основните фактори за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж.

Ръководството на АИКБ счита, че прогнозираният дефицит от 1,8 % е разумен баланс между необходимостта от стриктна фискална дисциплина и желанието за насърчаване на икономическия растеж и поддържането на европейски жизнен стандарт. Прогнозата за запазване на равнището на заетост и безработица също бе оценена като реалистична.

Ръководството на АИКБ подкрепя като цяло останалите допускания в бюджетната прогноза за следващата година, но все пак препоръчва да се направят допълнителни прецизирания. АИКБ смята заложения ръст на приходите в бюджета за реалистичен и изпълним, но счита, че приходите от ДДС са надценени, предвид очаквания нисък ръст на БВП и очакваната ниска инфлация и могат да бъдат изпълнени, ако дадат резултат планираните мерки за фискален контрол при придвижването на стоки с повишен фискален риск, обратното начисляване на ДДС и отчитането на данъка при касово изпълнение. За сметка на това, предвижданите приходи от акцизи не отразяват изразената от правителство воля за борба със сивата икономика и контрабандата.

В разходната част АИКБ подкрепя преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата и дори счита, че в издръжката на държавната система и администрация има още резерви, които могат да бъдат съкратени. АИКБ подкрепя редукцията на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор "Отбрана и сигурност". Оценява увеличаването на средствата в бюджета за Образование като категорично добра стъпка, като препоръчва акцентът в разходването на допълнителното финансиране да е насочен към професионалното образование.

АИКБ счита, че трябва да бъдат подкрепени усилията на правителството за продължаване прилагането на програмното бюджетиране, тъй като добре структурираните програмни бюджети на министерствата и ведомствата са гаранция за ефективност на бюджетните разходи. По пакета изменения в нормативна уредба, свързани с проекта за държавен бюджет за 2014 г. част от положителните изменения, които АИКБ подкрепя и приветства, са предложената нова форма на представяне на резерва по Закона за държавния бюджет за 2014 г., която представлява нов подход в способите за представяне на бюджетните разходи. С удовлетворение бе отбелязано, че в Бюджет 2014 и с изменението на данъчните закони е на път да се разреши дългогодишния проблем на бизнеса, свързан с методиката и базата за изчисляване на таксата за битови отпадъци.

АИКБ не подкрепя увеличаването на минималната работна заплата, като отново настоява за договаряне на диференцирани стойности на МРЗ по браншове; увеличаването на максималния осигурителен доход, което е мярка с отрицателен ефект за бизнеса; в настоящия проект за ДБ не е отпаднал т.нар. "клас", в резултат на който минималната работна заплата нараства реално не на 340 лева, а на 370 лева, което намалява още повече разликата между минималната и средната работна заплата; постоянното вменяване на задължението към работодателите да заплащат първите 3 дни от болничните на работниците и служителите;

АИКБ предлага средствата в Националния план за действия по заетостта да бъдат увеличени с поне 15 – 20 %, за да могат да се предвидят по-мащабни действия за намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта в страната главно чрез програми, насочени към предприятията.

АИКБ отбелязва, че внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно правителство закъсняват и че на практика обхвата на електронните услуги все още е ограничен.