Бившият вицепремиер и настоящ член на ръководството на партията на Меглена Кунева „България на гражданите” Даниел Вълчев е участвал в източването на държавното дружество „Инко”. Само за година от него изчезнали почти 17 млн. долара. Това разкри политологът Антон Тодоров пред Нова тв. Той предостави и документи, доказващи аферата. Тодоров бе провокиран от самия Вълчев, който твърди в свое интервю, че „никой не е получил 17 милиона” от бившето външнотърговско дружество.

Той не е прибрал всичките 17 милиона, тъй като по-голямата сума прибира Дилян Дорон, но също

има участие в източването

категоричен е политологът. От документите, които той представи, се вижда, че фирмата "А и В консултинг", в която участие има бившият образователен министър, е подписала договор с „Инко” за изработка на проектозакон за радиото и телевизията на стойност 50 хиляди лева. Каква е причината външнотърговско дружество, което се занимава с научно-техническа дейност, да има нужда от такъв закон и за какво е послужил той, остава мистерия. Наред с това Вълчев като представляващ „А и В консултинг” е предоставял правноконсултантски услуги на „Инко” в периода 1992-1993 г., когато в дружеството от 17 млн. долара капитал са останали едва 500 хиляди. За 7 месеца Вълчев е получил 27 хил. лв. хонорари, при положение че във фирмата работи щатен юрист. За благодарност в края на този период Вълчев дори е командирован на рали шампионат в Германия на издръжка на „Инко”. Всички тези договори са посочени като пример по какъв начин е източвано дружеството, като тогавашният министър на търговията Валентин Карабашев ги е описал като „неизгодни” пред парламентарната комисия за борба с корупцията.

Най-голяма е мъглата обаче около договора за създаване на съвместно дружество между „Инко” и две частни фирми, между които и тази на Вълчев. Държавната фирма

влиза в новото дружество с 12 млн. лв.

Другата фирма гарантира имот и право на строеж, а ексминистърът предоставя „вещно-правен анализ” за общото благо. Според договора активите стават общи, което предизвиква одитора на „Инко” да опише тази сделка като „прикрита форма на кредитиране”.

„Вълкът козината си мени, но нрава – не”, коментира случаят Антон Тодоров.

Неговата теза е, че през целия преход Даниел Вълчев е участвал в няколко управления в различни политически конфигурации и навсякъде е бил обкръжен от хора, свързани с непрозрачно управление. „Моята теза е, че хора като него и Меглена Кунева не бива повече да бъдат допускани до властта, защото те вече са показали какво могат да причинят на държавата и какви интереси ги водят”, допълни Тодоров.