Ситуацията с бежанците в страната отново е сред най-отразяваните теми във всекидневниците.

„Темата за бежанците бе „яхната" по изключително вреден за България начин, заяви Кристалина Георгиева в предаването „Неделя 150" по БНР.

Според българския еврокомисар „някои медии и псевдопатриоти хвърлят невъобразими лъжи". Една от тези лъжи била, че в страната ни има най-много бежанци, които били „натресени" на най-бедната държава в ЕС.

„В нашата страна живеем заедно от векове християни и мюсюлмани. От тези сирийци, които идват, ще се намерят двама - трима, които ще се окажат с уклон за престъпление, но в огромното си мнозинство това са хора, които бягат от ужаса на войната, много е лошо да се политизира този проблем", възнегодува Георгиева.

Що се отнася до поисканата помощ за бежанците от България, еврокомисарят каза, че една от страните вече се е отзовала на молбата. Сред изпратените помощи са легла и завивки.

Георгиева не обясни колко ще бъде финансовата помощ за страната ни, но подчерта, че ще е „значителна"...

„През 2013 г. България е получила 15 млн. евро от Европейската комисия за съдействие за охрана по границите, но очевидно тези средства не са били използвани по предназначение", допълни еврокомисарят." - в. „24 часа".

„ЕС ни дава пари за бежанците с притеснение за усвояването им

проверка на "Сега" показа, че условията за живот в центъра за настаняване във Враждебна постепенно се подобряват. В момента в лагера са настанени около 340 души, от които около 150 деца. По думите на назначения за началник на центъра полк. о.р. Иван Пенков в момента сградата е почистена основно, а старите санитарни възли са почти изцяло ремонтирани. Проблем остават електрическите табла, които трябва да се сменят, както и част от водопроводната инсталация. Досега е имало само няколко случая на леки заболявания сред малките деца, но лекари от Спешна помощ и Александровска болница са се намесили бързо и успешно. Още - на 2-а стр.

До няколко дни Европейският съюз ще отпусне пари на България заради бежанците, но го прави с едно наум - притеснява се за усвояването им. Това стана ясно от думите на еврокомисаря Кристалина Георгиева пред БНР..." - в. „Сега".

„Турция изпраща сирийските бежанци у нас, заяви в ефира на Би Ти Ви лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.

„Идването на сирийците е част от плана на Анкара за възстановяването на Османската империя, разработен от турския външен министър Ахмед Давудоглу.", заяви лидерът на ВМРО.

„Когато има 800 000 мюсюлмани в страната, като дойдат още 100 000, вече България ще бъде ислямизирана" коментира Каракачанов.

„Бунтовниците срещу Башар Асад са ислямисти, подготвяни от Турция. Подобен случай имаше и в Гърция, но тя си затвори зелената граница. Заради увеличението на чужденците в южната ни съседка сее появиха крайнодесни нацисти", допълни Красимир Каракачанов..." - в. „Труд".

В. „Дневник" цитира по темата експремиера Иван Костов:

"Вижте, първо, това не са бежанци. Те, разбира се, бягат и медиите ги наричат бежанци, защото хората бягат, идват, търсейки закрила в България, обаче според Женевската конвенция от 1951 г., според нашите закони, според директивите на Европейския съюз бежанец се става, като се придобива статут на бежанец. Не всеки човек може да стане бежанец. И има ред условия. От тази гледна точка хората, които са влезли в България, и то нелегално, пресичайки границата незаконно, са незаконно пребиваващи имигранти с идеята да имигрират в България или в някоя друга страна. И те могат да получат, част от тях, статут на бежанци, но това става едва впоследствие, защото по-нататък страната ще определи каква форма на закрила ще предостави...

Няколко правителства не изпълняват това, което е записано в закона... В чл. 80 в Закона за убежището и бежанците е разписано как действа българското правителство. Защото, ако то оказва временна закрила на тези хора (голяма част от икономическите нелегални емигранти от Северна Африка не може да претендират да бъдат бежанци), там има ред усложнения. Примерно, те идват от трета сигурна страна, каквато е Турция...

Може би, но по-големият проблем е защо България не изпълнява една спогодба, която има с Република Турция за граничните инциденти от 1967 г. Вижте какво става с околните страни. Всички страни ни връщат тези хора, когато те се опитат да пресекат техните граници. Защо България е отворила границите и не санкционира граничните инциденти веднага и не прави комисията, и съответно не реагира, искайки обяснение от турската страна? Не е ясно защо не изпълняваме тази спогодба...

Най-сериозното е това, което трябва да направи Народното събрание. То в някакъв смисъл е блокирало цялата процедура и не дава възможност на Министерския съвет и на Държавната агенция за бежанците да действат в тази специална ситуация, в която хора незаконно пресичат границата и идват от трета страна в България.

Защото е казано, че тогава България може да не разглежда техните молби за получаване на статут на бежанец или друга форма на закрила, защото се счита, че Турция е сигурна страна и тя би трябвало да им окаже убежище. От тази гледна точка Народното събрание е длъжник веднага да дефинира тази част, има един сериозен пропуск, който има българският закон, и трябва това нещо да бъде затворено. Защото така, знаете ли, Държавната агенция не може да дава статут на бежанци. Министерският съвет не знае дали да ги третира като хора, търсещи временна закрила. И заради това не е привел в действие всички изисквания на чл. 80 от закона, който изисква да се предупреди ЕС, да се определи срок, да се представи план за действие, да се каже какъв капацитет има България и ред такива неща..."

Вестниците в понеделник цитират експремиера Иван Костов и по други актуални политически теми.

"Българската политика, гледана отстрани, не изглежда никак добре", коментира ситуацията в България в интервю за предаването на бТВ „Нека говорят" Иван Костов, бивш председател на ДСБ, сега директор на лаборатория „Управление на рисковете" към Нов български университет.

Костов заяви, че се занимава с нов проект и Народното събрание не му липсва. „Аз съм създал много неща в тази страна. Защо да не направя и една лаборатория, която да почива на академични принципи? Този проект за лабораторията има големи амбиции, много напрегната програма..." - в. „Стандарт"

„Този проект за лабораторията има големи амбиции, много напрегната програма. В доклада за доверието в политическите институции ние имаме такава задача - да определим т.нар. рисков критерий или допустимото ниво на риск, на спад на доверието, примерно в Народното събрание. Защото институциите се крепят на доверието и когато то стане съвсем оскъдно, тогава възниква риск от политическа криза. В момента всички сме ангажирани да следим това, което наричаме рискови знаци. И се занимаваме преди всичко с това - да следим всички информационни източници, правим анализи. Ние ще се опитаме да бъдем безпристрастни напълно", допълни той..." - в. „24 часа".

„Не бива днес политици български, откъдето и да са, да се занимават с личности, а да не се занимават с политики. Това за мен е крайно притеснително, защото когато те се фокусират върху личностите, за политиката не остава никакво място. Не е вярно, не е вярна тезата на бившия репресивен апарат, че всяка политика минава през човек и ако го няма човек, няма да я има и политиката. Това са сталинови формули...

Партиите трябва да се занимават с добруването на хората, с неутрализирането на рисковете пред страната...

Реформаторският блок има, разбира се, своите добри и своите слаби страни. Хубаво е тези, които го ръководят, да четат внимателно съветите, които им дават хора, които са добре разположени към тях. Много силни са гласовете, които искат те да имат ясни отношения към ГЕРБ, и по-точно към ръководството на ГЕРБ...

След това трябва да изоставят практиката на поименни атаки на определени лица, независимо колко ефектни им изглеждат, и непременно да се фокусират върху икономическите програми, върху програмите изобщо, за съдебна реформа, които се очакват от всички хора." - в. „Дневник".

Всекидневниците проследяват и развитието по дела, будещи широк обществен интерес.

В. „Стандарт" информира за развитието по делото за убийството на банкера Емил Кюлев, което беше свързано с казуса „Килърите":

„8 г. след разстрела на банкера Емил Кюлев присъди няма. Има само подозрения - за мотивите, поръчителите и извършителите на покушението срещу собственика на "ДЗИ". Къде забуксува разследването и какво остана от империята на Кюлев - определен приживе за третия по богатство българин, вижте в поредната серия от "Студените досиета".

Часът е 9 без една-две минути. Денят - 26 октомври, годината - 2005. Джипът на банкера Емил Кюлев приближава кръстовището на бул. "България" и "Димитър Несторов" и намалява скоростта. Проехтяват 12-13 изстрела. 7 куршума са право в целта - 48-годишният собственик на "ДЗИ банк" е ликвидиран. Килърът побягва без следа.

Днес, 8 г. след разстрела, разследването е в задънена улица. Преди 2 г. в столичната полиция беше сформиран специален екип, който да разследва такива замразени случаи. "Не сме далеч от разкриването на убийството на банкера Емил Кюлев", обяви по БНТ преди година тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. И на 24 септември м.г. за пръв път публично обвързва "Килърите" с убийството на Кюлев. "Ако имахме задълбочен анализ за убийствата на Лупов (б.а. великотърновския адвокат Петър Лупов) и Рачев (б.а. шуменския бизнесмен Румен Рачев) и всичко, което се е случило през 1996-1997 година с фалирането на банките, защото всичко, което е свързано с тези две убийства, е водено за разпределяне на пари, които Кюлев е имал като задължение към собственици на бивши банки. Рачев е бил натоварен със задачи да събира някои от вземанията. Мотивът излиза, защото и Лупов, и Рачев са хора, на които им се дължат пари и естествено е по-добре да бъдат ликвидирани, защото пречат обясни Цветанов миналата есен.

Бандата на "Килърите" е обвинена в подготовката и извършването на поне пет убийства: на Юри Галев, Петър Лупов, Румен Рачев, на дясната ръка на Христо Ковачки - Борислав Георгиев, и на собственика на "Софийска баница" Александър Занев.

Цветанов обаче заяви, че Георги Петков-Дачи от "Килърите" е засечен от камери на фаталния 26 октомври преди 8 г. "По всяка вероятност е съпричастен, а по всяка вероятност може да се предположи, че е и физическият убиец на Кюлев", каза преди година Цветанов за Дачи. Разследващи предполагат, че в дъното на разстрела стои поръчителят на убийства на "Килърите" - търновският бизнесмен Георги Вълев. А зад него прозирала ръката на брат му - Таньо Вълев, известен като Танко Чирпанлията. Официално обвинени за разстрела на банкера обаче засега няма..."



В. „24 часа" цитира адвоката на Цветан Цветанов - Менко Менков, който демонстрира убеденост в невинността на бившия вътрешен министър:

"Изключително предизвикателство е да се защитава бивш вътрешен министър, особено предвид отправените му обвинения", обяви адвокат Менко Менков в студиото на Нова телевизия.

Според него двете повдигнати обвинения на бившия МВР шеф се изключвали взаимно. Той посочи, че от прокуратурата се чака експертиза от Лондон, назначена по повод незаконните подслушвания, но не знае кога ще бъде готова и какво точно са поискали прокурорите.

Адвокатът категорично заяви, че е убеден в невинността на Цветан Цветанов. Според него, обвинението за отклоняване на искането за подслушване не е истина, защото той е дал такова разрешение и съответният човек е подведен под съдебна отговорност. Менков обаче отказа да обясни какви са били мотивите на вътрешния министър първоначално да откаже използването на СРС-та.

Срещу Цветан Цветанов се води медийна война, каза още адвокатът. Ако той бе извършил всички тези деяния, за които се говори в различни публикации, той би трябвало да има още много обвинения.

Менков се оплака, че слуховете за интимна връзка между него и съдийката Димитринка Ангелова сериозно са разтревожили съпругата му..."

В. „Труд" информира за обвинения срещу сина бившия министър на труда и социалната политика Емилия Масларова:

„Жертва съм на заплахи от страна на доведения син на бившия социален министър Емилия Масларова, заяви Станка Марангозова пред Нова телевизия. Нейното жилище от 150 кв. м. бе конфискувано чрез частен съдебен изпълнител заради обвиненията срещу Марангозова за пране на пари. Марангозова обясни, че се занимава с доверително управление на ценни книжа или пари за сметка на клиент.

През 2009 година тя сключила договор с Иво Антонов Масларов.Той й предоставил 150 хил. евро, които тя да управлява. По думите на Марангозова обаче, клаузите на договора били неизпълними. Тя трябвало да докарва печалба от 15 до 30% върху сумата. Тя поискала Масларов да си открие банкова сметка, през която тя да управлява парите, но той отказал.

Марангозова не могла да изпълни никоя от точките на договора затова пък за 2 години и половина по сметката на Масларов превела 2 млн. лв., за което тя разполагала и с банкови извлечения. Парите не били служебни, а лични. Нямало как да му откаже, защото той я заплашвал. „Давах, докато имаше какво да давам", каза тя.

С нея вървял и човек на Масларов - Радослав Димитров Иванов, който слушал разговорите й. Била принудена да му припише два свои автомобила. Чувала и заплахи. „Твърдяха, че ако не изпълня това, което иска, в офиса ще ме съблече и ще ме почне", каза Марангозова.

Служители на ГДБОП потвърдили, че имало реална заплаха за нея. Тя заяви, че ДАНС-Враца буквално са спасили живота й.

Масларов си изискал парите чрез „Маршал кредит груп" - фирма за събиране на вземания, която се явила привиден взискател, след като Масларов продал дълга й. Самият той пък заяви, че дал на Марангозова 200 хил. лв. на заем. След като не си ги получил обратно, продал дълга на фирма за събиране на дългове.

„От октомври 2011 нямам нищо общо с този апартамент", заяви той. Колкото до парите от доверително управление - „тях ги оправихме". Масларов отрече да е получил 2 млн. лв. от Марангозова.

Веселин Първанов Денков пък бил човекът, откупил дълга. Марангозова се оплака, че Радослав Иванов накарал нея и мъжа й да отидат пред нотариус, където да се осъществи ипотеката на апартамента - последното, което им останало.

„Аз имам доказателства. Всички тези доказателства ще бъдат приложени на открито съдебно заседание", заяви тя. Жената заяви, че ще си върне жилището..."

Всекидневниците съобщават и за кончината на режисьора Димитър Гочев.

„Почина театралният режисьор Димитър Гочев, предаде Дойче веле. Той си отиде от този свят в 5 часа тази сутрин след кратко и тежко боледуване в Берлин. 70-годишният български творец беше едно най-големите имена в германския театър. Театралната критика в Германия на два пъти (1991, 2005) го избира за режисьор на годината.

Димитър Гочев e роден на 26 април 1943 г. в гр. Първомай. Завършил е театрознание в университета "Хумболт" в Берлин, а след това в продължение на няколко години е работил като асистент в берлински театри. Режисьорският му дебют в България е с постановката на "Когато гръм удари" на Пейо Яворов през 1972 г. До 1986 г. е работил в театрите на Плевен, Монтана, Русе, Враца, в театър "София" и Бургас. От 1986 г. живее и работи в Германия.

Многократно е бил сред победителите в майските "Берлински театрални срещи" През 1992 с "Госпожица Юлия" от Аугуст Стриндберг, през 2004 - с "Битката на негъра и кучетата", а през 2007 - с "Иванов". Заедно с актьора Самуел Финци през 2011 г. получават престижната театрална награда на Берлин заради епохалните, според журито спектакли в "Битката на негъра и кучетата", "Иванов", "Перси" и "Палата номер 6" на сцените на "Фолксбюне" и "Дойчес театер Берлин"." - в. „Сега"

„Работещият от дълги години в Германия режисьор Димитър Гочев почина днес на 70-годишна възраст,..

"Така европейският театър загуби един от своите най-значими артисти. Гочев стана известен преди всичко с работата си в театри в Берлин, Хамбург и Виена", пише на сайта си германското месечно списание "Тheater der Zeit". Изданието отбелязва, че през май тази година беше премиерата на неговата постановка "Цимент" по Хайнер Мюлер, която получи изключително добри отзиви от критиката...

През 2007 г. творецът е удостоен със Специалната награда за творческа чест и принос към българското и европейско театрално изкуство "Аскер".

"Театърът не е гробница, а жертвоприношение и първият, който се хвърля в тоя акт, е актьорът, а моята работа на режисьор е да крещя, да муча, да мълча отдолу," описва режисьорът работата си.

В друго интервю разказва, че първоначално записал ветеринарна медицина, каквото било желанието на баща му, но след посещение на едно представление в Източен Берлин нещата се променили.

"Когато моя берлинска позната ме заведе на "Мирът" по Аристофан в "Дойчес театър", постановка на Бено Бесон, нещо ме тресна по главата. Още от първите няколко мига ме грабна това, което ставаше на сцената. Вцепених се от възхищение. Цяла нощ обикалях около театъра. Изчаках сутринта да дойдат актьорите и режисьорът. Срещу мен вървеше Бено Бесон. Спрях го с думите: "Снощи гледах вашето представление. Ние двамата трябва да започнем да правим театър заедно", спомня си Гочев в интервю за сп. Homo Ludens през 2007 г.." - в. „Дневник".