По-голяма пица и с месо - така депутат от левицата определи бюджет 2014, първият на правителството “Орешарски”. Заради продължаващите преговори на финансовото министерство с депутатите от БСП и ДПС официалното представяне на бюджета бе отложено за 5-и пореден ден. Но вече се знае на какво залагат управляващите, за да надскочат постните пици на Симеон Дянков.

Надеждите са икономиката да живне и да отбележи ръст от 1,8%. Съчетано с натиск за по-ефективна работа на данъчни и митничари, би трябвало данъчните приходи в хазната да скочат с 1-1,2 млрд. лв. спрямо тази година.

Според шефа на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев общо приходите ще се увеличат с около 1% от БВП, или около 800 млн. лв., което означава и по-големи разходи - над 32,4 млрд. лв. по думите на Цонев пред в.“Капитал”.

Най-сериозната промяна във финансовия план за догодина е създаването на резерв от 600 млн. лв., който ще се разпределя от правителството на проектен принцип, разказаха депутати от управляващите.

Идеята е да бъдат създадени две програми - за регионална политика и за образование, като министерствата и общините ще се състезават за средствата в тях със свои проекти. Програма “Региони” ще разполага с 500 млн. лв., а “Образование” - със 100 млн. лв. Средствата ще дойдат не само от по-високите приходи, но и от съкращаване на капиталови разходи на ведомствата. Оперативно програмите ще се управляват от финансовия министър, с участието на работодатели и синдикати.

Идеята за двете програми се реализира след натиск върху кабинета от управляващото мнозинство. Според източници на “Труд” депутатите, които преговарят с правителството за бюджета, са върнали първия му вариант.

Причината е, че в него е отсъствала идеята за допълнително финансиране на общините.

Засега остава планираното съкращаване на парите на министерствата средно с 10-13%, както и намаляването на фонд “Работна заплата” с 10 на сто. Орязването обаче няма да е поравно.

При последните разговори социалистите са настояли и за отпадане на данъка върху лихвите по депозитите - мярка, която не среща подкрепата на финансовото ведомство. БСП ще предложи схема за плавно намаляване на налога, като от януари догодина той ще падне от 10 на 8 на сто. Това значи загуба на 20-25 млн. лв. приходи в бюджета. “Предлагаме всяка година данъкът да се намалява с 2 процентни пункта, докато се стигне до неговата отмяна в края на мандата”, обясни шефката на социалната комисия в парламента Корнелия Нинова (БСП).

Голяма изненада е липсата на промяна на партийните субсидии, макар че управляващите обещаваха те да бъдат намалени. Всяка формация, минала 1% на изборите, ще продължава да взема по 12 лв. на глас годишно.

Освен ръст на икономиката от 1,8%, в проектобюджета се залагат дефицит и инфлация в същия размер. Първоначално социалистите са настоявали за максималния по закон 2% дефицит, но финансовото министерство е дало отпор.

РЪСТЪТ НА ПРИХОДИТЕ - ТРУДЕН, НО ВЪЗМОЖЕН

Идеята в бюджет 2014 да се заложи ръст на приходите от 1-1,2 млрд. лв. в сравнение с 2013 г. не изглежда шокираща и е по-скоро реалистична, смятат икономисти.

“Такъв ръст на данъчните приходи не е нито твърде амбициозен, нито твърде консервативен”, коментира пред “Труд” Лъчезар Богданов от “Индъстри уоч”. Според него при лек ръст на инфлацията и икономиката подобна цел е реалистична, макар и не твърде консервативна. Догодина едва ли ще се повтори тазгодишният срив на цените на енергоносителите, който се отрази зле на бюджета, смята Богданов. Според него е важно да се запази политическата стабилност, за да няма срив на събираемостта.

“4-5% ръст на данъчните приходи звучи оптимистична и сравнително трудно постижима цел, но ако има ръст на икономиката и инфлацията, номинално е възможно да се постигне”, смята Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него е важно все пак да има и “план Б”. “Ако подходът на авторите на бюджета е бил първо да заложат по-високите разходи, а след това да нагодят приходите, това е грешка”, смята Ганев.

ТАВАНЪТ НА ПЕНСИИТЕ ОСТАВА ПОНЕ ДО 2018 Г.

Кабинетът на Пламен Орешарски ще се превърне в поредното правителство, което отлага отпадането на тавана на пенсиите. Това става ясно от проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. В него се предвижда, че таванът на пенсиите ще се запази в размер на 35% от максималния осигурителен доход до края на 2018 г. Документът още не е обсъден в надзора на Националния осигурителен институт и съвета за тристранно сътрудничество и е възможно да претърпи промени, коментираха експерти пред “Труд”.

Сега в Кодекса за социално осигуряване е записано, че максималният размер ще бъде отменен за пенсиите, отпуснати след 1 януари. Това обаче няма да се случи и ограничението ще остане и за новите, и за старите пенсии.

Все пак през 2014 г. максималният размер на парите за старост ще се повиши със 70 лв. и ще стигне 840 лв. Ръстът се получава от предвиденото увеличение на максималния осигурителен доход от 2200 лв. на 2400 лв.

Заради вдигането на тавана около 15 400 възрастни ще получат реалната си пенсия. Над 37 000 ще продължат да вземат по-малко пари, отколкото им се полагат. Вдигането на тавана на пенсиите ще струва 18 млн. лв., но от повишаването на максималната сума за осигуряване в НОИ ще постъпят 36,9 млн. лв. повече, показват предварителните разчети.

В проектобюджета се планират 240 млн. лв. повече приходи от осигуровки спрямо 2013 г. Паралелно с това се предвижда, че работещите, които плащат вноски, ще намалеят с близо 50 хил. спрямо предвиденото за т.г. Очаква се броят им догодина да спадне до 2,72 млн. души. При това положение не е ясно как ще се съберат планираните приходи. Още повече че през т.г. се очаква неизпълнение от почти 108 млн. лв.

Общо през 2014 г. разходите за пенсии, обезщетения и издръжка на социалните служби ще са 9,372 млрд. лв. - с 420 млн. лв. повече спрямо очакваното изпълнение за т.г. По-малко от половината от приходите ще са от осигуровки. Това означава, че всеки втори лев за пенсии ще идва от данъци.

Средният осигурителен доход догодина ще бъде 677 лв., пише в проектобюджета. Сумата е с 27 лв. над очакваното изпълнение за т.г. Минималните суми за начисляване на осигуровки ще се увеличат средно с 2,6%. Това ще вдигне приходите в НОИ с 22,7 млн. лв. В браншовете, в които синдикати и работодатели не се договориха какъв да е ръстът, минималните прагове ще останат на нивата си от т.г. От догодина най-ниската сума за осигуряване ще е 340 лв., колкото се очаква да бъде минималната заплата от Нова година.

От 1 януари обезщетението за втората година от майчинството ще се увеличи от 310 на 340 лв. Минималното обезщетение за безработица ще остане 7,20 лв. на ден.

МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА - ДО 55% ОТ СРЕДНАТА

Минималната заплата да се актуализира в началото на всяка година и да не може да бъде по-малко от 35% и повече от 55% от средната. Това предвижда проект за механизъм за определяне на най-ниското възнаграждение, който социалният министър Хасан Адемов ще предложи за обсъждане в съвета за тристранно сътрудничество и правителството.

Предвижда се още нетният размер на минималната заплата да не пада под линията на бедност за страната и да се осъвременява с прогнозния процент за инфлацията за следващата година.

До 30 ноември на текущата календарна година министрите на труда и на финансите ще внасят съвместен проект за новия размер на най-ниското възнаграждение.

Подобна идея имаше и предшественикът на Адемов - Тотю Младенов. Механизмът обаче беше отхвърлен от Министерството на финансите. По неофициална информация екипът на сегашния финансист №1 Петър Чобанов също ще окаже отпор.

201 МЛН. ЛВ. ПО-МАЛКО ПАРИ ЗА БОЛНИЦИТЕ

Проектобюджетът на НЗОК за 2014 г. е със 112,8 млн. лв. повече от тазгодишния, но анализиран по пера буди много притеснения.

Най-тревожно е положението с предвижданите средства за болниците, които са с 201 млн. лв. по-малко. Ако се сравняват парите за онкомедикаментите, за тази година бяха заложени 90 млн. лв., а за догодина се увеличават на 145 млн. Само че се очаква до края на годината разходите да скочат до 167,6 млн. лв., т. е. увеличението за 2014-та няма да е достатъчно. Затова в мотивите към проектобюджета четем, че “спрямо очаквания разход за 2013 г., предвидените за 2014 г. средства представляват недофинансиране на дейността с 22,6 млн. лв.” Това автоматично ликвидира възможността за включване на нови онкомедикаменти в платения от здравната каса списък. Очаква се да не стигнат и средствата за дентална помощ, медицински изделия, както и за медикаменти, покривани от НЗОК. За сметка на това заплатите на чиновниците в касата ще се вдигнат.

“Така заложените параметри обезмислят договарянето с НЗОК на по-високи цени и обеми на клиничните пътеки. Затова проектобюджетът може да се нарече “Никой да не се разболява догодина”, коментира д-р Цветан Райчинов, председател на лекарския съюз. Според него системата и догодина ще куца, няма да може да се даде допълнително финансиране на доболничната и болничната помощ. “Затова нека здравното министерство да започне да изработва листи на чакащите, да подготви критерии кой първи да лекуваме и кой втори и да понесе отговорността за това”, каза още д-р Райчинов.

Този бюджет също е планиран с дефицит около 150 млн. лева, пресметна вицепрезидентът на КНСБ Иван Кокалов. Според него не само инвитро процедурите, но и имунизацията трябва да се върне обратно в здравното министерство.