Международният конгрес „Син растеж в Черноморския регион – перспективи и възможности” се проведе във Варна преди броени дни. Той беше организиран от Морски клъстър България с подкрепата на Главна дирекция „Морско дело и рибарство” към ЕК и Европейската мрежа на морските клъстъри (ЕММК). С какви нови идеи и възможности се обогатява морският ни бранш след приключването на форума? Отговор на този въпрос търсим в нашия разговор с Илзе Атанасова, председател на УС на Морски клъстър България.

- Форумът постигна ли своята цел?

- Идеята на международния конгрес беше да представим визията на Европейската комисия за дългосрочната стратегия „Син растеж“ в подкрепа на растежа в морския сектор като цяло. Нейната цел е да се справи с предизвикателствата (икономически, екологични и социални), засягащи всички сектори на морската икономика, да открие дейности с висок потенциал в дългосрочен план и да ги подкрепи. Синият растеж е насочен към дейности като морски транспорт на къси разстояния, морски туризъм, офшорна вятърна енергия, обезсоляване, използване на морските ресурси и др., които са включени в програмата за следващия период 2014 - 2020 г. Другата ни задача бе да представим работата на Европейската мрежа на морските клъстъри, както и опита и добри практики на развити европейски морски клъстъри като френския, норвежкия, датския и др. Представителят на научноизследователския комитет Sea Europe – г-н Манзон - представи Waterborne стратегията за Хоризонт 2020, насочена към иновациите и технологиите в морския сектор.

Засегната беше и темата за рибарството и аквакултурите, които са елемент на стратегията „Син растеж”. В тази връзка председателят на БГФИШ Йордан Господинов представи опита на рибарската асоциация. С него обсъдихме възможностите за съвместна работа с клъстъра ни. На форума имаше представители на Европейския парламент, Европейската комисия, Сената на Румъния, правителствени и неправителствени организации, бизнеса, науката и образованието от България, Румъния и Украйна.

- Каква е практическата полза от организирането на форума във Варна?

- На първо място е изводът, че ключът към успеха на морския сектор е в общите действия на бизнеса, науката и администрацията. Че заедно можем да направим много повече. Стана ясно, че Европа иска от нас ясни, единни, подкрепени от всички участници в сектора идеи и проекти за развитие на морската индустрия в България. Видяхме опита на европейските клъстъри, които вече са постигнали много добра връзка между бизнес и наука и държавна администрация. Там просто тези организации работят на пълни обороти.

По инициатива на Европейската комисия през януари следващата година в Букурещ ще се проведе конференция на държавите от Черноморския регион по въпросите на интегрирана морска политика, където сме поканени да участваме. На нея ще се промотират най-важните дейности и инициативи на ЕК в областта на морския сектор, ще се споделят опит и добри практики, ще бъдат представени конкретни проекти за сътрудничество между държавите, ще се търсят форми за междусекторно сътрудничество.

- Какви са очакванията на еврокомисията към нас?

- Категорично ни бе казано, че от наша страна се търсят идеи за бъдещи проекти, за бъдеща работа, но тези идеи трябва да бъдат обединени, конкретни и насочени към определен период от време. Морският бизнес е принципно експортно ориентиран и този форум ни даде възможност за нови международни контакти. По време на конгреса споделихме нашия опит до момента, идеите, по които работим, и получихме добра оценка от представителите на европейската мрежа и от ЕК.

- Като клъстър какво успяхте да постигнете през последната година?

- Едно от най-важните неща е организирането на този международен конгрес във Варна. Приключихме работата по методологията за налагане на търговската марка „Българска морска индустрия”, която е обща, но засега е насочена основно към корабното проектиране. Разработихме система от правила и стандарти, на които трябва да отговарят фирмите, които се занимават с корабно проектиране. Под тази марка те ще представят продукта на нашите проектанти. Идеята е да се даде възможност на малките фирми да могат да работят по големи проекти.

Марката означава, че фирмите, покрили нейните стандарти, могат да предлагат еднакво качество на своя труд. Така няколко малки фирми ще могат заедно да работят по един голям проект, което ще ги направи по-конкурентоспособни. Трудно е за една фирма да поддържа персонал и да чака да дойде голям проект. Сега се дава голяма гъвкавост в тази насока, което смятам, че е много добро постижение. Сега търсим варианти, дали търговската марка може да се приложи и в други сфери на морската индустрия.

Друга насока в работата ни е обмяната на добри практики с останалите европейски клъстъри. Посетихме португалския морски клъстър, запознахме се с техния начин на работа и организация. Престои да посетим полския, испанския морски клъстър. Бяхме и в норвежкия морски клъстър. Впрочем точно в тази насока бе и организирането по наша инициатива на сегашния международен конгрес във Варна - да поканим тук европейската мрежа на морските клъстъри, да почерпим от нейния опит.

Догодина сме домакини на следващата кръгла маса на европейската мрежа на морските клъстъри, която ще се проведе на 25 - 26 септември. Този път ще бъде в София, заради по-добрите комуникации на столицата - знаете, че хората от бизнеса ценят всяка своя минута. Провеждането му у нас е признание за работата на Морски клъстър България (МКБ) от колегите на останалите сродни организации.

- Все още малцина знаят какво е клъстър. МКБ вече навърши 5 г. Каква е тенденцията на неговото развитие?

- Желанието ни е да се разширяваме, като привличаме повече членове. През 2007 г. започнахме със 7 малки и средни предприятия от областите корабостроене и кораборемонт, корабно оборудване, спедиторска и агентийска дейност, снабдяване, браншови организации и др. Сега имаме 20, като най-новият е Българската асоциация на корабопритежателите. Моделът, който се налага в Европа, е клъстърите да обединяват всички сфери и браншове, имащи връзка с морската индустрия - пристанища, банки, застрахователи, речния транспорт и т.н.

- Българите сме пословични със своя индивидуализъм. Като клъстър успявате ли да се преборите с него?

- Трудно е, но не се отказваме. Впрочем трудно е навсякъде. Това е процес, който в различните страни тече по различен начин и с различна скорост. Френският клъстър е един от най-големите, има над 300 члена и прави годишен оборот от милиарди евро. В него си партнират бизнесът, военните, държавата. Впрочем така е в повечето клъстъри от Северна Европа. Като ходихме в португалския клъстър, разбрахме, че и там също отначало са били разединени, но постепенно са намерили начина на своето обединяване.

- Имате ли подкрепа от страна на държавата?

- За нас е важно да има координация между различните министерства. Програмата за развитието на клъстърите е в ресора на Министерството на икономиката, а морската политика е към Министерството на транспорта. Необходима е синергия в работата на различните министерства, в начина, по който се разписват правилата по проектите, координация в действията, за да се подпомагаме. Създаденият междуведомствен консултативен съвет не работи ефективно към този момент.

Забелязва се вече известно положително развитие в отношението на държавата към клъстърите, подобрява се комуникацията ни с администрацията, която преди много липсваше. Надявам се през следващия програмен период да имаме още по-резултатен диалог. Неслучайно на сегашният форум бяхме поканили представители на министерствата на икономиката и на транспорта, за да споделим заедно чуждия опит и да търсим средства за подобряване на диалога с държавната администрация.