В счетоводството на държавните ведомства и общините цари пълен хаос. Разходите на институциите масово се отразяват неправилно, като в някои случаи грешките са направо абсурдни. Счетоводителите в болшинството си не правят разлика между компютърно и друго оборудване, постоянни грешки се допускат и при осчетоводяване на външните услуги.

Сериозни разминавания има при отчитането на просрочените задължения и вземания, както и в инвентаризацията на активите и пасивите. Това показват оповестените вчера одитни доклади на Сметната палата за заверката на годишните финансови отчети на бюджетните организации. Сметната палата е заверила без резерви едва 27 от получените 211 отчета, като в списъка на отличниците попадат 11 министерства и ведомства, 11 университета и едва 5 общини. Най-голям е броят на отчетите, заверени с по-леката забележка - обръщане на внимание, а със сериозни резерви са одобрени общо 22 отчета. Единственият отказ за заверка е на община Септември, което се случва за втора поредна година. Подобно на малката община Септември крупни държавни институции със сериозни счетоводни проблеми не считат за нужно да подобрят нищо в работата си и продължават с нарушенията и абсурдите. Тук първенството държат здравното и земеделското министерство - единствените, чиито отчети са заверени със сериозни резерви.

Резерви към тях имаше и през 2011 г., а част от констатираните нарушения дословно се повтарят. Министерството на здравеопазването (МЗ) изобщо не е счело за нужно да осчетоводи участието си с акции и дялове до 50% в капитала на търговски дружества. Финансовият резултат на дружествата не е взет под внимание при осчетоводяване на извършените инвестиции, като това нарушение се констатира за втора поредна година. За втори път одиторите на Сметната палата установяват, че второстепенните разпоредители към МЗ не осчетоводяват правилно нито приходите, нито разходите. За втора поредна година МЗ се проваля с инвентаризацията на част от активите, както и с осчетоводени установени липси във второстепенните разпоредители.

Продължава хаосът и в структурите към земеделското министерство. Показателно за счетоводството на държавен фонд "Земеделие", през който минават стотици милиони плащания, е отчитането на дребна сума от 16 000 лв. за лечение на служител като разход за изграждане на инфраструктурен обект. Във фонда не правят разлика и между разходи за външни услуги и субсидии за неправителствени организации, като по този начин неправилно са отчетени трансфери към бенефициенти в размер на близо 9 млн. лв. В самото министерство не са осчетоводени дяловите участия в 30 търговски дружества, които не са представили актуални баланси. В Българската агенция по храните пък нямат утвърден ред за събиране на таксите и са осчетоводявали тези приходи като задължения към други кредитори.

Любопитни изкривявания показват и одитите на министерства, при които установените нарушения не са толкова сериозни и отчетите са приети с обръщане на внимание. От одита на Министерския съвет например става ясно, че бюджетът на ведомството за 2012 г. е претърпял общо 122 корекции. Многобройните непрозрачни корекции в бюджетите на министерствата се критикуват редовно от Сметната палата като лоша практика в управлението на публичните финанси. С много голям брой корекции е и регионалното министерство, чийто бюджет е ремонтиран с мотивирани писма 107 пъти. При регионалното министерство е установен и друг сериозен пропуск - отчитането на натрупаните задължения в края на годината.

В касовия отчет на бюджета не са отразени задължения в размер на близо 44.5 млн. лв. Неточности при отчитането на задълженията има при редица други институции. Областната администрация в София не е начислявала текущо вземанията и задълженията към доставчици, като в тези графи са вписани само просрочените суми. В Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН също не е въведена отчетност за просрочените вземания и задължения, като отчетът на БАН е заверен с резерви.