Близо 69% от бизнеса с култивирани черни миди в Черно море се намира в сенчестата икономика. Общо 48 са издадените разрешителни за производство на култивирани черни миди, сочат последните данни в регистъра на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). В същото време едва 15 от тях имат разрешителни за търговия с живи двучерупчести молюски (миди) и фигурират в списъка на одобрените предприятия за търговия с храни от животински произход със страните членки, които отговарят на приложение ІІІ на Регламент 853/2004/ЕЕС. Това показват последните данни, обявени в регистрите на ИАРА и на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). От тези 15 фирми с разрешителни само 11 могат да продават живи миди, заяви за chernomore.bg Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти БГФИШ. По неговите думи всички останали, които фигурират с разрешителни от ИАРА, явно също произвеждат миди, без да са включени в регистрите на БАХБ като покрили регламента за хигиенния пакет. С други думи, те работят в сивия сектор - без да са платили необходимите лицензи и такси. Простата сметка показва, че техният дял е близо две трети (69 %). Тази неравнопоставеност създава много сериозни проблеми в бранша, коментира Йордан Господинов.

Производството на черноморски миди е една от най-перспективните инвестиции в морски аквакултури у нас, категоричен е браншовикът. Не случайно повече от половината пари от ОП "Рибарство" за развитие на аквакултурите отиват за разширяване и увеличаване на мидените ферми. Мидите нямат нужда от фураж, практически се хранят с цъфтежа на морето, като една мида филтрира по 3 литра вода за час, обясни шефът на БГФИШ. Между 20 и 24 месеца расте мидата, преди да е годна за консумация. Нашето море е много добро за култивиране на миди, няма ги токсините, които се наблюдават в световните океани. Солеността на водата е по-ниска, затова и вкусовите качества на мидата са много по-добри и това е едно огромно предимство пред останалите мидени ферми в световен мащаб, допълни Йордан Господинов. Въпреки че нямаме традиции в този вид храни, които иначе са много богати на микро- и макроелементи, минерали, белтъчини, пазарът им непрекъснато се разширява. Данните на бранша показват, че всяка година консумацията на миди се увеличава със 100 - 200 процента. Около 50 - 60 т е било търсенето на черноморски миди на нашия пазар през 2008 г. , а в момента то надхвърлят 600 т, което радва бранша - и показва, че българинът се научи да яде миди. Този морски дар вече е по-достъпен на родния пазар, не е като деликатес, както беше навремето. Нашата цел е точно това - да развиваме пазарите в страната и на Балканите. В чужбина черноморската мида се предпочита в Холандия, Франция, като най-много е ценена на азиатския пазар, каза още Йордан Господинов. Той не може да се ангажира с точни данни за износа, но смята, че експортът непрекъснато се увеличава. Немалки количества се продават в Белгия, Румъния, пред сключване са договори с Корея, Япония, където консумацията на черупчести морски видове е много голяма.

Бизнесът с култивирани миди рязко нарасна през последните години, увеличава се производството, но с това се увеличават и проблемите му, твърдят от бранша. Категорично е мнението, че всички производители трябва да имат равен старт, да плащат еднакви такси и да са на единен контролен режим. А не, както е сега, голяма част от фирмите производители на миди работят в сивия сектор и тяхната продукция не е одобрена от Агенцията по безопасност на храните. Chernomore.bg припомня, че първата по рода си среща между производители на двучерупчести, която се проведе във Варна в края на миналата година (организатор на форума беше БГФИШ), премина под мотото "Всички на светло от водата до масата". Етикетирането на мидите в търговската мрежа с поставяне на специален знак за БГ качество ще реши проблема донякъде. Така по-лесно ще се проверява произходът на продукцията, твърдят експерти от бранша. Според други обаче има нужда от законодателни промени, които да регламентират този бизнес.

Друг сериозен проблем е държавният мониторинг на морската вода.

В европейската и световната практика има директиви в тази насока. Ние прилагаме директивата на ЕК, която изисква държавата да прави мониторинг в едномилната зона и да определя районите, които са подходящи за една или друга аквакултура, каза Йордан Господинов. Фирмата кандидат за мидена ферма после си прави собствена мониторингова програма, за да събере всички необходими данни, от които ще зависи качеството на отглежданите миди. В случая Басейнова дирекция не бива да налага своите данни от мониторинга, допълни браншовикът.

Що се отнася до проблема с набезите от страна на местни рибари, които повреждали съоръженията на фермите, широко разискван по време на форума, Йордан Господинов заяви, че има затишие на оплакванията и че това вече не е от съществено значение. Ставало дума за няколко случая по Южното Черноморие, предизвикани от объркване на рибари, които не са знаели, че навлизат в „частна” територия в морето. Тогава той писал сигнални писма до всички институции с отношение към решаването на въпроса с охраната на мидените плантации, като МВР, МЗХ, ИАРА. Отговор получил само от двама местни кметове, които заявили, че местната власт няма правомощия да се намесва в частни спорове. Държавата трябва по-сериозно да се ангажира с проблемите на бранша, категоричен е шефът на БГФИШ. По негови данни 2000 души са ангажирани активно в рибарството, отглеждането на аквакултури и рибопреработката у нас. Това гарантира добре платена заетост на много от постоянно живеещите край морето в предприятията и особено на хора от малцинствата, които практически нямат друга алтернатива за препитание, допълни Йордан Господинов.