Поредната среща с ценителите на авторското кино в отдел "Изкуство", Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна е посветена на най-новите арт заглавия в Русия. На 19 октомври (събота) от 10.00, верните почитатели на рубриката "Съвременно руско кино" ще имат възможност да гледат филма "ЖИВЕЙ". Инициативата за специалните модули и кинолектории е част от дейността на Сдружение за международен културен мениджмънт "Морско синьо", а любезните домакини ще се погрижат за удобната атмосфера, предхождана с кратка кинолектория с модератор - Елица Матеева. Входът за филма е безплатен.

"ЖИВЕЙ"(2012) на Василий Сигарев е труден филм, взривява те с нечовешкото в него. Убива те с мъката, с дъното, до което може да стигне всеки живот. Три преплитащи се истории, в които откриваш демони, призраци и тук-таме някоя искрица човечност. Познавачите на съвременната руска драматургия са наясно, че авторът на "Фантомни болки", "Пластилин", "Детектор на лъжата", " Руско тото" и др.текстове за театър е естет-екстремист. Сигарев никога не е учил за режисьор, но ето че с "Живей" ученикът на Коляда те разтърсва още по-силно от дебютната си лента "Вълче"(2009).

Василий Сигарев е роден на 11 януари 1977 във Верхняя Салда-Свердловска област. Носител е на множество награди за драматургия:"Дебют"., "Антибукер", "Еврика", "Нов стил", "Evening Standard Awards". Поставян е многократно на сцената на Роял Корт в Лондон.В София сцената на Сатиричния театър през годините подслони две от неговите пиеси: "Пластилин" и "Детектор на лъжата". Сигарев е завършил драматургия в Екатеринбургския театрален институт при Николай Коляда.

Актрисата Яна Троянова (съпруга на режисьора) играе забележително в кинотворбите на Сигарев. Във "Вълче" ще те провокира с отвартителността си (в ролята на майка, която заслужава да бъде захвърлена на необитаем остров до края на дните си), а в "ЖИВЕЙ" е неузнаваема с голямата си раста фризура и пробит език.Нейната Гришка е може би най-скръбното същество на света, ако разбира се не броим Галя Капустина и малкият Артьом. "ЖИВЕЙ" е притча за раздялата с вярата в Бог. Всъщност Бог отдавна не е в нас. "Живей" е кошмарна приказка за смъртта, която никога няма да усетим, докато не загубим свой родител, дете, приятел, съпруг(а). Артьом погребва баща си-безделник по думите на родната му майка. Но често привижда призрака му. Самоубиецът - призрак е видян от Олга(Гришка) и Антон (Мама), а леля Галя Капустина- бивша алкохоличка забелязва призрака минути преди самоубийството му. Галя Капустина загубва невръстните си момиченца, катастрофирали в маршрутка на местната милиция. Антон умира от побой в електричка. Насилниците му освен, че го пребиват до смърт, снимат и клипче с насилието. Колко ли известни ще станат после в Ю ТЮБ? И ако Гришка е спасена от призрака на Антон, с когото прекарва нощта преди погребението на своя любим, то Галя ще погребе своите деца и ще се превърне в пепел. Буквално! Повече не ти трябва да знаеш...Сядаш, теглиш филмите на Василий Сигарев и дишаш! Няма да те питам как си, но след "ЖИВЕЙ" не ми навирай в лицето своята "голяма и неразрешима" лична драма. Ние нямаме драми, нашето е живот.Ето защо продължаваме напред и ВЪПРЕКИ!

"ЖИВЕЙ" през 2012 получи следните отличия: Голямата награда от фестивала на източноевропейското кино «goEast» във Висбаден, от кинофестивала «Кинотавр» — 2012 за най-добър филм и награда на гилдията на критиците. В края на 2012 се отличи и с "БЯЛ СЛОН", награда на руското киноведско общество за най-добра операторска работа и най-добра второстепенна женска роля. "ЖИВЕЙ" бе показан за първи път на фестивала в Ротердам през януари 2012.

"Зрителят, човекът в киносалона е длъжен да преживее същите емоции, през които се огъват героите на филма, в противен случай е безмислено да се опитва да разбере същността на лентата."-Василий Сигарев.

Филмът "Живей" е заснет в дълбоката руска провинция-в градчето Суворов, (Тулска област). Първоначално режисьорът има намерение да заснеме картината в родния си град, но по причини от финансов характер, това не се случва. "Много се измъчих в откриването на т.нар. ГРЭС-държавна районна електространция, в близост до река, която да не е замръзнала. Сякаш предварително знаех как ще изглежда филма ми и написах сценария специално за своите актьори и оператора си. Според мен "Живей" се състои от три паралелни истории, в които смъртта дебне:в една от тях майка-алкохоличка (актрисата Олга Лапшина) спира да пие, за да се събере с двете си момичета-близначки, поставени под грижите на социалната администрация. Но децата умират по пътя за дома-маршрутката катастрофира. В другата история момиче (Яна Троянова) и момче се венчават, но в електричката за дома момчето е нападнато и зверски пребито...В третата история малкият Артьом мечтае да се срещне с баща си (Евгений Ситий), защото не може да общува с майка си и с втория си баща и постоянно си "съчинява" присъствието на отсъстващата фигура.Отначало исках да направя филм за Апокалипсиса, но Ларс фон Триер ме изпревари с "Меланхолия" и промених историята. Апокалипсисът настъпва не когато Земята изчезва, а когато загубиш своите близки. Затова всеки от моите герои решава по различен начин как да живее "след това". След премиерите на филма ми, при мен идваха журналисти с думите, че историята ми "утвърждава живота". А тези, които все още не са усетили болката, трябва да се научат да възприемат с респект чуждата скръб. Борете се-това е животът!"-казва Василий Сигарев.