Майка не може да плати гаранцията на сина си в мадридски затвор. Става дума за помощник-капитана на кораба „Свети Николай" - Румен Денев.

85-годишната Събина Денева е на път да претърпи втори инсулт от мъка по сина си. Румен е от екипажа на злополучния кораб „Свети Николай", който беше заловен с близо 3 тона кокаин на борда и от година и месец е зад решетките на мадридски затвор.

„Никой не ме е потърсил, никой нищо не ми е казал, аз седя тука не знам дали ще мога да го дочакам", споделя Събина Денева, майка на помощник капитан Румен Денев.

На помощник-капитана е определена парична гаранция от 7000 евро, а сега е намалена на 5000, но сумата е непосилна за възрастната жена. С него е имало още трима българи, които са се прибрали и сега Румен няма с кого една дума на български да си размени. „Вика толкова вече не ми издържат нервите, на ръба съм. Разбира се като майка мен ме разтревожи туй нещо, а нямам тая възможност да му платя гаранцията", добавя Събина.

От фирмата, която менажира кораба, не са превели нито стотинка на моряците. „Дойчин Дойчинов,който е собственик на кораба е бил пред фалит и не са им платили абсолютно никакви заплати", обясни майката. Тя е научила за задържането на сина си от телевизията. „Не мога да ви опиша какъв шок беше, какво нещо, не мога просто да го асимилирам как може точно със сина ми да се случи това нещо. Впоследствие като му казвам как може такъв лош късмет да избуташ, на този кораб да бъдеш,той ми каза - ми аз ако знаех щях ли да се кача?!"

Румен до последно е бил оптимист, надявал се е до септември да бъде образувано дело и процесът да приключи скоро. „Оня ден като ми се обади,каза че служебният му адвокат отишъл при него и казал, че досега абсолютно никакви изгледи няма да се образува това дело. Делото може би чак догодина ще бъде и това много го разтревожи.Каза още ли една година трябва тука да стоя затворен само за това, че трябва да бъда свидетел", коментира Събина.

На възрастната жена и е още по-тежко, че Румен избира този кораб, заради нейните здравословни проблеми. След мозъчния инсулт, при опит да раздвижи левия си крак, чупи глезена на десния. „Щеше да се качи на друг рейс,по-дълъг, ама понеже рейсът беше дълъг заради мене каза тука е по-кратък рейса и след това корабът идва в Бургас за ремонт", казва тя.

Морякът наема гледачка за майка си за краткото време и се качва на кораба. Сега възрастната жена е съвсем сама. „Никъде не съм излизала, седя тука затворена, даже на терасата, с болката и с мъката си, защото ... той си търсеше работа по неговата специалност."

Румен има право на телефонен разговор всяка седмица по една минута. В тази една минута обаче не говори за себе си.