Социалните мрежи ни обричат да бъдем подвластни на миналото и разрушават щастието ни. Това твърдят редица психолози и учени, според които в днешно време е много по-трудно човек да забрави лошите преживявания и да продължи напред, отколкото, когато Facebook и Twitter не съществуваха.

Манията по социалните мрежи се оказва и оковата, която прави адски трудно справянето с неприятностите. Хора, които са загубили близък човек, разделили са се с половинката си, скарали са се с приятели, трудно могат да спрат да скърбят, след като ежеминутно имат достъп до това какво правят те. Наблюдавайки постоянно профила на бившия и това какво прави, трудно може да помогне на разбитото сърце да се излекува. Същото е валидно и когато някой близък почине. Информацията и снимките в социалните мрежи остават достъпни, а по този начин и спомените. Затова киберкултурата се оказва вече изключителен важен фактор, който влияе силно върху процеса на скърбенето.

"Когато нещо лошо или тъжно ни сполети, с течение на времето човек го забравя. Ето защо се казва, че времето може и да лекува. Когато обаче имаме пълен достъп до хората и различни епизоди от живота им във виртуалното пространство, това е напълно обсебващо.”, смята Сър Найджъл Шалдболт, британски учен.

Негови колеги го подкрепят и споделят предложението му човек да адаптира историята на своите публикации в социалните мрежи при всяка неприятна ситуация в живота си.

Джонатан Зитрейн , професор по право в Харвардския университет , смята, че профилите в социални медии трябва да има "срок на годност ".

„ Това, което споделям с приятели сега, може би след време няма да искам да бъде достояние за всички, а само за най-близките ми. Затова всяка публикация трябва да е валидна за виждане за определен период от време”, обосновава се той.

Според Виктор Майър Шьонберг, професор по управление на интернет в университета в Оксфорд, смята, че възможността да се разглеждат онлайн профилите на хора, които са ни наранили, пречи на способността ни да прощаваме.

„Психолозите ни казват, че забравянето и прощаването се преплитат - ние прощаваме на някого и в същото време омаловажаваме това, което ние е направил, забрава ме го, защото вече не е от значение за нас. Същевременно е много трудно човек да прости, без да забрави”, обяснява той.

Проучване за списание Vanity Fair показва, че младежите използват сайтове като Facebook за борба срещу самотата, но много от тях всъщност са в депресия, разтревожени или се чувстват изолирани. В същото време социалните мрежи само подсилват тези усещания.