101 дни на протести срещу кабинета „Орешарски”. А, сега накъде ?

Едно е сигурно обаче – хората са решени да стигнат до край в искането си за оставка, предсрочни избори и с насочен поглед на Запад, а не на Изток, без заеми, без реваншистки уволнения във властта и назначения на неприемливи и съмнителни личности за обществото.

Юлия Берберян е всеки ден по столичните улици. Отказва да се примири със случващото се в държавата. Призовава управляващите да проявят разум.

„Не очаквайте от мен да Ви кажа, че трябва да се бием, както се бихме 1997 г. Аз това няма да го кажа. Аз не вярвам в насилието. Насилието се предизвиква от отсрещната страна. До този момент ние одържаме. Не искаме насилие, не искаме кръв! Искаме спокойно да ни разберат. Не съм съгласна, че не ни чуват. Те ни чуват. Много добре знаят какво се случва на улицата. Може би, някои от тях даже знаят, че не са прави, но не са свободни хора, за да вземат сами решение. Над тях стои един голям господар, който докато не им каже да си подадат оставката, те няма да я дадат. Но ние ще си протестираме.” , категорична е Юлия Берберян.

Въпреки своето мнение за запазване на мирния характер на протеста, Берберян смята, че трябва да има промяна в начина на изразяване на исканията. Младите обаче са тези, които според нея трябва да поемат инициативата. Иначе един от символите на протеста, балонът пред парламента задава най-важните въпроси.

"Кой направи тези безобразни назначения, кой движи куклите на конци?", това се пита с този символ смята Юлия Берберян.

"Протестът научи младите на хубавите неща, на това, че ако трябва, се лази на 4 крака. Мъдрецът е казал, че не е важна крайната цел, важното е да извървиш пътя.", смята още тя.